Виждам, че предишната ми тема се е изчерпала. Ето я новата:
На скоро в арена.бг имаше няква статия за ноща на музеите и галериите и как искали да им се пише по темата, та чак и щяло награди да има. На мен разбира се не ми дреме, защото те нямат нещо което те могат да ми предложат, а аз да искам, но все пак от едното нямане какво да правя, ето какво им написах (Преди да го пратя има 1 едит, който на това което ще copy pasteна сега го няма... (предимно козметичен без особено много контент)
Бая се колебаех дали да се занимавам изобщо. Историята всъщност не е особено интересна или впечатляваща, но по принцип обичам да пиша и за първи път ми се случва да има повод и тема по които да ми е интересно да пиша, без да е изцяло самомотивация в някой форум.
Ето как протече миналата ми нощ на музеите и галериите в Пловдив + някой допълнителни разсъждения:
Аз по принцип до момента съм ходил на всеки такъв "евент". Не че се имам за много арт човек, по-късно дори вероятно ще плюя думата "арт", но просто преди се изжиявах като социално активен екстроверт и това си беше повод да съм на вън с причина, вместо просто да съм на вън. Миналогодишния ествествено пак съм щял да го посетя така или иначе, но специално за него имах екстра мотивиция. С мен се беше свързала една екс-колежка от университета. (Прекъснах в 3ти курс УНСС, София) Аз естественно доста исках да се видя с нея. Мерак ми беше да обсъдим какво се е случило с другите ми бивши колеги, какво прави тя самата в момента и т.н.
Никога в живота си не съм имал приятелка и на нещо което се вписва в дефиницията на среща, мисля, съм бил точно 2 пъти и 2та без никакво смислено продължение... то момичето си имаше приятел, но аз и не съм бил с момиче без... Та needless to say (това не го правя за гъзария или самоизтъкване, просто на места така се получава...) малко или много виждах предстоящата ми нощ на музеите и галериите и като среща. Не че очаквах някакво благоприятно развитие... Все пак изглеждаше достовоерно, тя от вече ~5 години прекарваше 90% от времето си в София и очаквах, че няма останала социална среда в Пловдив и именно за това се е свързала с мен.... защо иначе... Та мислех си аз, ще бъдем двамата, ще обходим всички "hot spot" ове, ще одумваме всичко и всики естествено. Специалността ми беше Международни Отношения - професионално дрънкане на безсмислици, и като цяло с нея винаги съм си имал раздумката, тъй че бях уверен в това, че през цялото време ще се състои активна и приятна комуникация (дори наистина не съм очаквал нещо повече, но за мен и това би било много... pathetic and yet a fact).
Дойде времето да се видим в Casa De Cuba (ако се не лъжа името на пиано бара почти срещу Хранително Вкусовия). Аз естественно подраних, седнах там и си поръчах газирана вода. Дойде и тя, доста О.К. облечена... (сега точно тук е момента да кажа, че вероятно преди това съм се напушил... да с марихуана... аз тогава пушех зверски много марихуана нон стоп, всеки ден от всеки месец в продължение на сигурно 5 месеца надали съм пропускал... а преди тия 5 месеца.... 6 години... yap it`s a fact). Тя живее близо до въпросното заведение, но това няма значение, просто ми се иска да спомена, че веднъж бях там... с цялата група и ядохме пица от близкото Verdi... След не много време стана ясно, че в градинката малко по-надолу (в посока обратна на моста, на кръстовището с 6ти Септември) ни очакват има няма 6 или нямам реално представа колко хора, така и не си направих труда да запомня нищо за тях, нейни приятели от София, ВИАЗ. Пет момчета (тия от ВИАЗ, а може и повече или по-малко да са били) и едно момиче, нейна приятелка от Пловдив, която аз познавам и от преди, но не и помня името... да имам някой проблеми с паметта. Оказа се, че в по-късен етап към нас ще се присъедини и приятеля и. Изобщо, пълна идилия от социална гледна точка, на мен плановете ми за една изключително приятна вечер както абсолютно винаги бяха провалени в зародиш (искаше ми се да позлвам думата "попарени"), за това и вече изобщо не си правя планове... Разбира се запазих достатъчно благоприличие, да не се разкарам от воле, то и без това нямах какво друго да правя... имах ама изобщо с нищо не ми се занимаваше повече, аз доста лесно се обезкуражавам и имам от нула до почти никаква воля и самодисциплина като цяло. Както се казва, реших по свовему да "извлека оптималното от новоочерталата се ситуация". Аз макар още в началото да казах, че се правя на екстроверт, винаги съм си бил интроверт и никога не съм имал нужда и не съм харесвал новите хора, трудно се сприятелявам и почти автоматично отвхърлям 97% от интеракциите които ми се налагат. Но пък и тогава хранех надежда за социален живот, евентуално приятелка и т.н. за това и се стремях да поддържам някаква среда.
Въряхме по целия 6ти Септември, до Руски, после покрай Младоженския Дом. През цялото време течеше някакъв не лош разговор, в крайна сметка студенти архитекти 2ма кореняка Софиянеца (а аз впрочем от 3-4то поколение Софиянците съм бая доволен като човешки материал, не мога да отрека). До природо-научния музей вече тълпата си беше буквално гъста, имаше опашка- 40тина човека. На "гостите" можеше и да им бъде интересно (аз съм го обикалял 20 пъти сигурно в по-ранни етапи на живота ми), но наистина опашката беше твърде голяма. Повървяхме по цялата главна, срещу бингото аз се срещнах с 1 бивш съученик който не бях виждал от сума време, а си мислех за него (Аз като си мисля за някой и после го виждам, в някаква тотално не предизвикана ситуация, филм, ама факт). Екс-колежката ми и нейната групичка се пръснаха да си купуват води и храни и неща и ми се изгубиха от полезрението. Докато се опитвах после да ги намеря, тръгнах към кафенето на Веселина Сариева (да позлвам и името за екстра престиж, муах муах муах). Повечето ми предишни обиколки на вечерта са започвали от там, Art News Caffeeто (има негова снимка във вашата статия) го посещавах от преди да отвори, защото първия му барман ми беше приятел и бая хора които познавам като цяло ходеха там, вече преекспонирам, ама арабия му бяхме beta testerите
. (Преди си беше яко да, сега е наистина твърде "арт" - дойде момента да плюля по думата арт: Не знам защо, обаче в съвременния живот асоциирам въпросното струпване на звуците "а", "р" и "т" с двама облечени в лилаво (една от любимите ми шъртки, maze е лилава... , ама мъжествено лилаво де) педерастта които се шляпат по дупетата на главната улица и си викат "мила"... не че имам против хомосексуалистите... но все пак... ). Искам също тотално без нужда да кажа, че винаги съм асоциирал Веселина Сариева с Жана Д`Арк по някаква причина... или това или монах, или момче юноша, вероятно не е правило добро впечатление на хората които я уважаваха, но аз ви виках "монаха"... само с добри чувства естествено, още повече тя е 10 000 пъти по-успял и реализирал се в живота човек от мен... макар и доста от това да го е наследила... nvm... Вероятно поради прическта и тип "купа", не че сега знам как си носи косата де... Също трябва да се знае, че не бих и отказал така или иначе...
Нямам ясен спомен стигнах ли изобщо до Art Newsа или не и дали видях там някой който познавам или не... мисля че не, ама спомените ми се преплитат с предишни години, когато сме се размазвали от пред с бири и масури до изънземни форми на живот.
Екс-колежката ми се обади по телефоня. Намерихме се и тръгнахме по Златарска, нагоре към Джумаята (това е като кръг спрямо главната която бяхме минали преди това). На Джумаята имало някакъв "вълшебник" дето карал осветелнието да мига в такт с пулса му, ама това шоу го изтървахме. Там минавайки покрай самата градинка попитах 2мата Софиянеца (единия от които си беше завързал ръкавите на блузата от пред... явно мисля твърде много за хомосексуалисти, но и тогава за това естественно мислех... но yet again... nevermind.) За какво си говорят и ми направиха излючително добро впечатление, тъй като си говореха точно за нещо за което мислех към момента. "Оптимизацията при правенето на нещата и живота, по принцип, срежу Удоволствието при същите положения". Това е нещо в което бях вкарал баяяя мисъл. Защото оптимизацията казано на кратко изключва удоволствието, освен ако някак си не се изпитва на равнище над простата емоционалност, като някакво дълбоко (но не съвсем осъзнато) удоволетворение от това, че всичко става когато трябва, както трябва и както е искано. Оптималните неща са предвидени неща, предвидените неща не изненадват, а голяма част от удоволствието е в неочакваното, каквото го очакваме, го знаем и просто го приемаме. Докато ако нещо се прави с удоволствие и за удоволствие, то почти със сигурност граничи с "немарливост". Пилеем време, правим и преправяме, спираме се, връщаме се, изненадваме се от резултатите- добри или лоши, това е така да се каже "творчески процес". Но съвремения живот оставя все по-малко отворени пространства, нещата вървят към тотална >машиналност< и дори няма нужда от T 1000 за да ни я наложи... Та спора се състои в това, дали трябва да се адаптираме към това което е- нечовешката оптимизация и да се научим да го примаме и дори да изпитваме "удоволствие" от него, или да се опълчим в името на "удоволствието" и просто да бъдем пометени от скоростната лавина на забързаното съвременно ежедневие.
Горе-долу за това си мислех аз към момента и горе долу за това си говореха и те, от там и впечатлението ми, получи се почти направо физически осезаем "click", дори и без вълшебника с мигащите лампи. Разбира се аз не огласих всичко това което си помислих, но си останах доволен от момента. Продължихме нагоре покрай църквата (в дясно от улицата) в която бая народ се изпожени, мдам бил съм на не една и две сватби там, пък може и да съм може и да не съм кръстен там. Дори може би се качихме да я разгледаме, а може и да сме може и да не сме отишли до Античния Театър. Бая моменти ми се губят, аз като нямам интерес към някаква ситуация и минавам през нея на авто пилот. Не е като да не съм виждал всичко там и преди, а дори и самия евент ми беше който по ред за града си е...
Е има още едно две неща които заслужават да се споменат. Не знам до къде съм стигнал с квотата за обем на текста, ама аз си пиша за да си го напиша, а не защото ме пука...
Като продължихме нагоре по калдъръмената (еба ти думата, естествено нямам идея как се пише реално. Правописа никога не ми е бил, както предполагам сте забелязали до момента, форте) която като цяло води до края на Стария Град, видях още нещо което ми направи бая впечатление. Двама младежа, а може и трима да са били, които супер много си приличаха и бяха... много високи. Аз като кажа много високи и имам предвид... много високи, аз самият съм 1.94 см (без обувки)., което означава, че като съм на главната улица и виждам от край до край море от глави... Тез двамата или колкото там бяха, само като се разминахме и пфф... Първо според мен не бяха от нашата планета. Нямаха коса и като цяло изглеждаха пришълци от място с много по-слаба гравитация, оскъдна храна и суха атмосфера. Дълги крайници, бе дълга работа... Едновременно си помислих точно 2 неща: Първо автоматично от солидарността на дългите (високите) ги приех за съвсем нормални младежи, второ това което виждах, съвсем не бяха съвсем нормални младежи. Просто изобщо не приличаха на хора. Точно в адското множество което ни заобикаляше се личеше най-много и си помислих, дали всички не ме виждат и мен точно така, но с коса... Когато нещо е различно, то просто е. Поток от мега много хора всичките облечени и изкъпани (и малко или много едни и същи) като за специален повод (въздуха миришеше очудващо добре като за такава маса хора, това ми е ясен спомен) И изведнъж: Извънземни... Аз ги гледах... но и те ме гледаха... явно, че краставите магарета през 9 дерета в 10то се намират...
Също по повод ароматите, това е колосалния off topic, но таз колежка мога да я позная сред 12 дурги човека със затворени очи, не знам защо е така, но е така и винаги е било така... Това просто си е част от нея
. А предполагам и от мен, но далеч не така поносимо
. Познавам бая момичета, но това е едното което помня и с друг спомен освен визуалния и не заради характерен дезодорант... И това всичкото в никакъв случай не е с лоша конотация, тъкмо обратното, има нещо до толкова позитивно, че все пак я помня и мисля за нея... от време на време...
Озовахме се пред бая галерии и което е странното, тоя път аз бях ентусиазиран да вляза и да ги разгледам, макар че съм ги разглеждал и преди, а всички явно вече бяха отегчени и изтормозени от ходенето и не им се занимаваше, а и галериите си бяха бая препълни и трябваше да се чака. (Към нас се беше присъединил и приятеля на таз екс-колежка някакъв 27 годишен все още не дипломиран инжинер с акне и неговото другарче, ама това от момента в който научих за неговото съществуване за мен беше irrelevant част от ситуацията и дори нямам ясен визуален спомен. Освен... белезите от акнето, а то на всички хора си изглежда като белези от акне... Но както се казва любовта е сляпа. Щом се харесват да се обичат и да се имат, кой съм аз та да се противя на това.
Повървяхме още бая и почти в края на Стария Град в ляво, все пак влязохме в някакъв вътрешен двор където имаше не особено впечатляващи картини и прожектираха нещо което със сигурност беше "арт" имайки се в предвид бройката хора които седяха и го гледаха. После се озовахме на Тепето с Руините (на края на Стария Град, след ресторанта с цацата и бирата в дясно преди началото на площа с дъртите каманаци, то той се казва "Стария Град" или "Стария Пловдив" или нещо от тоя сорт). Там вече всички сбрани на куп, даже и някакви други хора дойдоха, ама тук вече аз бях на по-ловина в следващия си план и изобщо не следях какво става, и тях не ги помня кои и от къде бяха, само знам, че бяха male, a аз към собствения си пол имам около 0 интерес. Та всички обсъждаха от къде да си вземат таксита и дали 2 ще са достатъчни и къде да идат да вечерят. На мен грам не ми се занимаваше с таз масовка. Вече бях видял и чул каквото имаше да се види и чуе от тез хора или поне това което аз имах желанието и капацитета да видя и чуя.
Чудех се на кой от 5те дилъра които ползвах към момента е най-адекватно да се обадя, тъй като явно, преди да тръгна бях изпушил каквото съм имал. Казах на таз екс-колекжа, че си тръгвам, тя ме пита "Сигурен ли съм", което ми се стори малко странно, ако не бях сигурен нямаше да го правя... Срещнах се с тоз на който се спрях малко по-надолу от Granda... колко марихуана е купена и продадена пред това място, бедна ви е фантазията... или може би не, но все пак. Трансфера стана както си му е реда от ръка на ръка пред погледите на младо семейство с дете в количка... Първите години естествено ми беше спек, но после както се случва с всички претръпнах. Той ме покани да ида в тях. На него му е супер изгодно, щото веднъж ми продава марихуана, веднъж пуши от нея на аванта, мен това винаги ме е дразнило, но никога не съм бил добър в отказването + той все пак участва и с някъв него дял, а и винаги се получават филми. То мен от както пропуших марихуана, почти без иключение най-добрите "приятели" са ми били дилърите... Както се пееше в една нашумяла напоследък или поне в близкото минало песен (аз не съм много в trendа от месеци насам) "ноооося, Нооооооося" ... ама кво нося от София до Бургаз... .!. си и бански естественно. За повече нямам топки
.
По пътя се срещнахме и с още някъв типаж... както ми стана ясно по-късно един от дилърите над тоз ми познат, ама това е irrelevant. В апартамента на типажа в стаята му има около 8 доста прилични картини, а в гостната са 4 от най-яките произведения на изкуството, които съм виждал изобщо на живо. Картина гледаща към тавана на супер добре нарисувана, сюреалистична църква от центъра на купола на която гледа 1 око. Трапеза рисувана до колкото разбрах от 12 или 16 годишен гении (според това което виджам), един стилизиран ангел и демон- екстра яки. Абстрактна рисунка на момиче което по неясни, а може би съвсем ясни причини, супер много ми прилича на сестрата на въпросния (първата женска гръд която целенасочено съм докосвал, ама това е екстра жалка история). Това спокойно може и да мине към Нощ на Музеите и Галериите... аз за това и го пиша де. През цялото вървене до там се оплаквах, как се чувствам мега преебан. В крайна сметка тя не ми беше казала, че ще е тя и половината шибано световно население и приятелят и за екстра фън. Вероятно си е мислела, че ми прави услуга на мен като ме извежда от нас, а аз можеше по-начало да си бъда с дилъра си, да сме се напушили до оглупяване и да асимилирам some quality art в drug infused haze (щото той е ентусиаст по темата и със сигурност, щяхме арабия да влезем в повечето галерии...). Не че щях да бъда щастлив, но поне щях да бъда напушен, или поне повече от колкото бях.
В тях изпушихме една солидна топка марихуана, щото тоз мастития дилър го даваще щедър, явно се промотираше, а и матриала му дет се вика си заслужаваше рекламата. После той тръгна към няква зала, която му беше и оперативен център, да цъка, а аз и дилъра на който се бях обадил, отидохме до Националната Галерия на главната, там народа вече се беше поразредил, щото нямам представа колко беше часа, ама беше късно... Вътре на втория етаж имаше 1 картина която си заслужаваше и ми хареса. Да тая картина ми хареса.
И това беше миналата ми нощ на музеите и галериите. По-късно явно вдъхновен, нарисувах и аз 1 картина. Може би елементарна, може би детинска. В точно 2 цвята, наименувам си я "Черното Хипер Слънце", сложих си я в рамка и сегя всяка сутрин изгрява от източната ми стена без прозорец...
Тая година няма да ходя на ноща на музеите и галериите. Напуснах работа и скъсах връзки с всякакви социални кръгове и среди, дилъри и прочие. Излизам от нас само за да си купя храна с последните остатъчни пари и да си платя i-neta. Не ми се живее особено много повече, но нямам и топките да приключа, знам го със сигурност защото опитах
.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
