anime.ludost.net

Anime Ludost
Дата и час: Нед Сеп 19, 2021 7:48 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Чет Юли 26, 2012 4:12 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Апр 11, 2005 2:56 pm
Мнения: 2346
Местоположение: Винаги съм се чудил от къде се въвежда това
Мдам тая вечер го осъзнах напълно тоя факт. Значи къв е филма. Аз винаги съм имал синузит (запушване на носа в следствие секреция на разни телесни течности и понякога гной). Това е мега ултра гадно, никога или поне на практика през 95% от времето на живота си не съм можел да дишам нормално и пълноценно през носа. Винаги поне едната ми ноздра е на 50 ~ 60% запушена и я усещам, все едно дори не влиза въздух от там. (Това е мега offtopica, ама за кратки моменти след като смъркам амфети дишам с пълни дробове, ама това е заради цялостния прилив на енергия и защото самата амфета явно дехидратира лигавицата и я шокира до толкова, че забравя да секретира лайна... също за справка от над 6 месеца или дори повече не съм смъркал и не смятам де, просто го споменавам като още 1 факт, че това бая оправя дишането... за кратко. Да това е мега жалко, но да амфетамините са тоталния 10 ~ 15 минутен revive, все едно току що си се съживил... може би някой хора се чувстват така цял живот... е аз не съм от тях :( ... както и да е дори не знам защо го написах това, изобщо не смятах дори когато писах заглавието, щото наистина темата е съвсем различна.)
Също не ползвам разни капки за нос, защото те пък водят до пристрастяване на принципа, че с тях за кратки моменти е по-добре, а без тях е поне 2 пъти по-зле и ако не ги ползваш на практика не можеш да дишаш. Тва го знам още много отдавна от 1 познат който е малко по-голям и има точно същия проблем и беше стигнал до 3 флакона или шишенца или там каквото са капки за нос на ден за да може да диша. Също off topic, но честно бих бил Darth Vader ако имаше някакъв имплант за насилствено насищане с кислород на дробовете, бих го ползвал, ако ще и да ми деформира лицето, не ми пука. На моменти ми се иска да си изкъртя носа от лицето и да дишам направо през дупката която ще се отвори...

Ся по темата. Какво става докато спя. На практика докато съм съвсем дълбоко заспал явно на моменти носа ми се запушва на 100% обаче мозъка тъй като е на съвсем друг режим изобщо не го осъзнава и не се сеща да отвори устата (а носа се запушва от тотално не волева секреция, не като целенасочено действие на мозъка) И кво става... мозъка ми продължава да си мисли че диша. Получава се "илюзорно дишане". Мозъка "вижда", че дробовете се пълнят и празнят с въздух, а в реалността такова нещо не се случва. Един вид спящото аз диша, а в реалното ми тяло има 0 приток на кислород... Не знам колко време продължава това състояние... явно не над 7 минути обаче имам съвсем реално разделяне на съзнанието тялото, макар че всъщност всичко е само в мозъка ми и дори мога да го обясня и опиша. Какво ми се случи преди да се събудя осъзнато (Аз тия дни напуснах работа и по цяла нощ играя Diablo III, а по цял ден спя, щото вече изощо за нищо не ми пука, имам пари да се храня още седмица две, после ще му мисля).

Значи какво става: Спира ми притока на кислород в реалността от тоално запушения ми нос. Спящото ми аз каквото и да прави всъщност осъзнава, че нещо не е както трябва, обаче не знае точно какво защото е под илюзията че диша. Един вид докато спя "дишам" обаче реалността от това не получвам кислород. И съответно спящото ми аз се "буди" обаче какво всъщност представлява това "будене" арабия има някакъв елемент на мистика, дори по нататък ще употребя бая убедено и думата "астрално". Ще се опитам да навляза в подробности за да разберете точно за какво иде реч. Значи будя се до степен, че се усещам буден и под своя си собствен контрол до степен в която винаги всеки е буден(минус някакво усещане на тегавост което предполагам, че идва от това че на практика съм в състояние на умиране... без кислород), но филма е че не се будя в това което възприемаме като реалната физична реалност, а се будя в сосбтвения ми запаметен модел на тая реалност. Все едно съм в моята стая и наистина съм точно в нея, но докато тялото ми е бездиханно (буквално няма игра на думи тука) на леглото ми "съзнанието ми" или мозъка ми или както искате го наречете е в спомена си за въпросната стая. И на практика ставам в нея... и примерно опитах се да светна лампата и усещането за щракането на ключа беше супер реалистично, защото това е нещо ужасно запаметено като усещане и дори да не го правя наистина "усещането" че го правя е супер реалистично. Но защо лампата не светваше, е имам обяснение и за това и тука е където истинската филмираност започва. Явно част от това "ходене без да ходя" наистина е вързано и с реалността. Нещо като 100% сливане между спомен и реалност където тялото е котвата в реалността, а съзнанието дали е само в спомена или и в реалността бая може да се спори.

Защо лапмата не искаше да светне? Ами съзнанието ми "натиска" ключа, полуавам реалното усещане от "натискане" и "не натискане" обаче физическото ми тяло, очите ми зад затворените клепачи ясно осъзнават, че в стаята е тъмно и спомена ми от "светната" стая яно не е достатъчно силен за да overrideне реалната информация подавана от тялото ми със затихващи функции за "тъмна стая" макар че всъщност стаята ми не е напълно тъмна, защото новия ми компютър на кутията има вентилатор със синьо осветление и тоя спомен е явно достатъчно набит зада си спомням стаята с тая светлина супер реалистично(един вид не беше напълно тъмно, то никога не е имам 2 работещи машини със лампичките за включиено + тия за хардовете и rooter и един мега дърт руски коректор за ток който е включен преди всичко по веригата.) То всъщност именно заради 2те ми работещи машини знаех, че част от feedbackа докато съзнанието ми беше извън тялото си беше реален, защото ушите ми също си чуваха реалния звук на двете работещи машини (четенето на 4 seedващи харда, не е нещо което може да се чува по-спомен, преди като бях на visio се будех като ми спреше интернета защото чувах, че PCтата са спрели да seedват...)

Kaк продължава тая ситуация. Значи към момента който лампата не светваше вече знаех че сънувам. Дори може би имам някакъв минимален спомен от отваряне на реалните ми очи за супер кратко, щото след ключа на лампата (който е точно до врата на стаята и бая далеч от леглото) имам някъв кратък flash от леглото в легнало положние. Обаче явно, макар че е трябвало, просто не съм имал силите за реално събуждане и спомена продължава от до вратата (където реално не съм бил) Тука трябва да вмъкна или спомена, че точно такава "разходка" без да е разходка съм имал няколко пъти. (Синозима ми се е хроничен целогодишен и явно това състояние просто се случва, макар че едва сега разбрах на 100% какво е ) Същот така интересното е, че първите ми пъти в тоя апартамент се движех в аболютна тъмнина (макар че както вече казах такава на практика никога не е имало в тая стая) все едно съм сляп, буквално все едно нямам очи, само по усет кое къде е и пак съм стигал до където стигнах и сега) Това си го обяснявам с това, че след по-дълго време (много по-дълго време... години) имам много по-наситен спомен за всичко + забраних на майка ми да идва и да чисти от време на време (живея си в мръсната мирилизлива стая с кеф и не ми пука и без това никой никога не идва) и местоположението на повечето обекти не променяно с месеци, така че каквото си спомням, такова е и е. Има сливане на спомен и реалност (макар че то тоя спомен се твореше в движение щото на практика се движех в него в мое реално време... ако ме разбирате).

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Юли 26, 2012 4:13 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Апр 11, 2005 2:56 pm
Мнения: 2346
Местоположение: Винаги съм се чудил от къде се въвежда това
Та реших да продължа нататък от вратата. Имам някакъв спомен от леко отваряне (не толкова че да мога да мина) и без звук което е невъзможно (но вече знаех, че сънувам и това не ме притесняваше) и бях в коридора. От коридора само отворих вратата към всекидневно-кухнята и надникнах и там беше на разсъмване (това ми е най-наситения спомен от там на последък, щото на мен расъмване ми е късно през ноща и около тогава прая разходка до хладилника да пия 1 студена вода или да си направя някакви сандвичи). Тъй като тогва вече бях напълно с разсъдака си, тоест знаех че тялото ми е легнало в леглото и вероятно е вече тъмно (макар че сега като се замисля може да е било смрачаване, даже май беше повече към смрачаване от колкото към разсъмване) (Бая скоби станаха, ама съсреодоточете се, филма си е бая филм. Тоя ден съм сигурен, че си легнах след 3 на обяд и бях буден от към 10 вечерта на миналия ден) Та докато бях буден в "съня си" реших, че в реалността трябва вече да е бая късно (в моята стая няма как да определя колко е часа по светлината, щото всички ролетни щори са винаги пуснати и работи климатик и е винаги едно и също време... Но предположих, че ако съм толкова дълбоко заспал, че да мога да бъда извън тялото си и да го осъзнавам (макар че естествено се усещах, точно както се усещам когато съм си с тялото, щото това е вероятно най-наситения спомен който имам... аз за аз.) трябва да съм супер дълбоко заспал, което пък значи, че трябва да е минало бая време от както съм заспал което ме накара да мисля, че е минало бая време от както съм си легнал (това всико го разсъдих докато бях буден докато спя, сега само пиша какво си помислих тогава) Но ми е обегнало че е лято (а да в коридора няма нито 1 прозорец) и се стъмва бая след 3 на обяд, така че може да съм "гледал" "реална" картина от въпросната всекидневно-кухня. Също да допълня, че съвсем реално леглото си станах към 1.40 (толкова показваше компа ми като включих монитора), но бая време след като бях реално буден полежах за да осмисля това което пиша сега. (а както всеки знае докато лежиш сутрин (а на мен след 10 вечерта ми е на вас след 7 сутринта) времето е условно, мислиш си, че си полежал със затворени очи 5 минути, а закъсняваш с 40... както и да е.

Ся тука нещо като гигатски off topic ама то всъщност си е съвсем по темата. Как се "запознах" с котката вкъщи: Една вечер се прибрах в къщи супер напушен (с марихуана, ако някой не се е сетил и в прочем от бая време (миналата седмица) не пуша, щото естествено мисля да си харча остатъчните пари само за храна докато ме изкара) и на вратата на "всекидневно-кухнята" имаше залепена бележка "има котка". Та както и да е, сещайте се на мен колко ми дремеше (ми дреме) за въпросната котка. (Домъкна я приятелката на баща ми, щото брат и вече не я искал). Понеже бях зверски напушен бях и ужасно гладен и седнах на плота на кухненския блок да се наям с каквото намерих в хладилника. Въпросния плот гледа към 1 стена (то той е широк има няма 40 санта и после е въпросната стена. Ся тука още странни обяснения. Докато съм напушен ми се случват адски странни неща и виждам някой адски странни неща (то е нормално, то за това се напушва човек, за да му е различно от нормалното, макар че при мен явно нормално вече няма и никога няма и да има). Значи сядам аз и почвам да се тъпча с ужасното задоволство характерно за напушен човек и просто знам че ще видя котката. Просто го знам. (През цялото това реално време до момента никога не съм виждал тая котка, нито знам какъв цвят е, нито каква порода нито нищо. От момента в който съм влязъл в апартамента не съм я виждал и няма как дори несъзнателно да съм я мернал с периферното си зрение, щото е била зад стена) Още повече докато седях и ядях, не стига че ми беше в мъртав ъгал в ляво от мен ама зад края на периферното зрение и освен това и зад стена. Тоест горе долу дори периферното ми зрение да е виждало почти до там където е била (котката) със сигурност е нямало как да я мерна прз стената... но все пак я видях и как. Забележете че докато ядях всъщност дори не съм знаел изобщо къде из апартамента е, а то е бая бая апартамен, може да е била под всяка маса, стол или секция или квото и да е. Значи седя си напушен на животно и се тъпча като звяр и на стената пред мен >>> да на стената, е не точно на стената, във въздуха пред нея виждам точно котката която ми предстои да видя. Ама точно нея не просто някоя котка а точно тая, в пълно 3D все едно е там. Бяха (изобщо е нямало как да знам че е бяла) Пухеста, дългокосместа (естествено и това не съм имало как да го знам) с жълти очи... абе изобщо тая котка. Ей така виждам я от нищото без никога да съм я виждал. (Все едно ми се е показала (или съм я видя) преди да я видя). Обръщам си главата точно там от където ще се появи в реалността (пак ви казвам дори е нямало как да знам, че е била там където е била) и се появява с типичната котешка походка котката която бях видял без да съм виждал... В главата си бях полу "wtf" полу не ми пукаше защото за мен в напушено състояние това си е съвсем нормално. Не знам дали съм го споменавал това преди тук, ама аз виждам всичко преди да се е случило(и особено като съм напушен знам всичко в подробности часове преди да се състои), все едно постоянно съм няколко секунди пред себе си(това ми е горе долу нормалното състояние... е разбира се не винаги, но понякога примерно и това е странен пример, но повечето би трябвало да го разберете. На Diablo III да кажем на 2/5 rare предмета които идентифирам познавам 4/4 propa преди да съм идентифицирал предмета...) и изобщо знам адски много неща без да е имало как да ги знам преди да ги науча. Тоя абзац взе да става много дълъг, но като съм казал А, ще кажа и Б. Ако искате разбира се ми вярвайте. Обаче 1 вечер сънувам адски дългия и странен и подробен и реалистичен сън, че гледам от хеликоптер от високо как се взривяват самолети на летище, събуждам се и чета, че в Бургас на летището майката си е ебало - факт.

Та как се вписва цялата тая работа с котката с "будния" ми сън. След като надникнах във "всекидневно-кухнята" и видях, че там е светло, а аз си мислех, че е нощ и съотвено тъмно (макар че за мен напоследък деня е нощ от където може да идва разминаването). Пак бях в коридора между моята стая и тая другата въпросна стая чието име ми писна да пиша. Та в тоя коридор както вече казах няма прозорци и в "будния" ми сън спомена ми е като че виждам на тъмно (което като свикна с тъмнината и при съвсем съвсем лека каквато и да е светлина ми е бая възможно, а винаги под праговете на вратите се процежда някаква светлина) Та седях си и почнах да чувам въпроснаа котка която видях преди да съм виждал да мячи, ама не като за внимание, а бая притеснено, обаче филма е, че според мен 100% не е мячела в реалността, щото физическото ми тяло беше през твърде много стени и врати и на твърде много фонов шум за да чуе реалното и доста тихо физическо мяучене). Огледах се все пак да не съм я затворил без да искам в коридора, щото той е доста малък и обикновенно искам да излезе от него като се озове там. (макар че знаех, че това не е реалността). Не я виждах макар, че вече много добре знам как изглежда (тя е адски красива котка), обаче получих усещането, че там и мячеше все едно е точно до мен вече.

Тука има нещо странно дето докато пишех се чудех дали да го напиша и това + то вече е буквално нелепо и дори не знам дали трябва да се пише/гови за това, може да си е моята лична жалка фантазия, обаче... Е свикнах да мисля за себе си, или избрах да мисля, като за черното на чернто... Хронично неспособен съм да осъзная какво е това добрина или да призная, че съществува. Колкото и ужасно жалко и слабохаракерно да е това. Ако света е една ужасна помийна яма май предпочитам да съм и в центъра, щото в центъра на урагана е най-тихата му точка... Не че съм убил някой или смятам да открадна близалката на някое бебе. Обаче просто се отказах дори от мисълта за нещо добро и смислено. Просто ако приемеш злобата и ненависта и болката, агонията и мизерията и омразата и се настиш с тях интоксикираш се с тях и спират да те афектират толкова. То това е епилога на прекъшването и смъртта на доброто, ама е на тва е. If you can`t beat em join em. Макар че от моя гледна точка, аз просто приех себе си :P. (това може да ми е тоталното самозалъгване на базата на вече спомената слабохарактерност и цялостна слабост на съществото, щото от всичко, всички знаем, че спреш ли да се бориш с неправдите, със самия живот ако щете, значи си жалка отрепка и като цяло нещастник. И това може да е продължение на самозалъгването, но според мен това да се приемеш (да се приема аз говоря за себе си, няма нужда от безлични форми) за жалка гнида е всъщност пак няква форма на сила. Защо пък да се >самозалъгвам< или да приемам някаква "универсална" истина, че от мен има смисъл, като съм сигурен, че няма. Единственото нещо в което съм сигурен е, че аз съм аз, бил съм аз и винаги ще бъда аз и рано или късно по-един или друг начин, ще се изсера брутално в лицето на всичко което ненавиждам (а да не ненавиждах е най-големия признак на слабост впрочем, сила е да приемаш, не да отвхърляш, макар че то винаги е селективна смесица от двете. Фактите обаче сочат, че аз съм противоположност на 99% от човечестото, примемам неща които те отхвърлят и отхвърлям неща които те приемат, не че дори съм уникален в това си... ама е на въпроса е, че аз съм аз. Та защо го писах това. Според мен тая котка е по-някакъв начин частната ми лична противоположност... и не само щото козината и е чисто бяла... ама както и да е. Това за разлика от всичко останало което написах е наистина нещо като лирично отклонение...

Та тревожното мячене на котката ме събуди и стъпка по-стъпка какво се случи. Първо си отворих клепачите, обаче картина нямаше, картината се появи постепенно като включване на стар телевизор. После съвсем волево се опитах да вдишам през носа си, ама нейсе. Нищо не влезе от там беше на 100% запушен. Естествено си отворих устата и се "надишах", после пих 1 студена вода от хладилника и написах това...

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов