ААААААА! ПЪРВАТА МИ ДВОЙКА В ШИБАНОТО МИ СЛЕДВАНЕ!
В тотална еуфория съм! Аз! Зубърчето! ЛОЛ ФЪКИНГ ЛОЛ!!! Седи тая, чете имената и като дигнеш ръчичка, получаваш оценка. Стига до мойто, аз, супер увереното, некво, си вдигам ръката самодоволно, а тя - "Вие сте Илиана, така ли? Ми... много зле, две...", и почва да гледа съчувствено. Аз - крайното вцепенение, с паднало чене, както и всички наоколо ми, щото досега най-ниската ми оценка е била петица. И като ме напуши един смях, майкоу! Почнах да се подхихиквам, па после направо се хванах за главата и лееееж, лееееж от хилеж! Тая зяпа на кръв, аз се превивам насреща й, наколо изпадат и те в някаква странна веселост при тая гледка, бааа... Цирк!

И по-ужасното, питат я - "Ма не сте ли сгрешили, дайте да погледнем, тъна-мъна...", даскалицата съответно още по-бясна... други па тръгват да ме защитават, че съм била много добра в писането, та не можело да бъде да е двойка, аз все още се треса от кикотене - оная вече съвсем изпуши и я виждам просто как иска да ми издере гърлото с нокти... Епичното зле се получи!

Па и се сдърпахме после - помъчи се да ми говори на въпреки за правописа, а, ако има нещо в тая курсова, което да е безупречно, то е ТОЧНО правописчето, така че тия въпроси, дали е чела точно МОЯТА работа, си бяха бая основателни. Не че щеше да си признае де. Разбира се, не ми и даде шанс да се защитавам устно, а и каквото и да й пратя сега за поправка, надали ще ми пише повече от три... За жалост няма и да ми нанесе лебедчето в книжката, за да се хваля един ден! Те и вкъщи не ми вярват! Абе лудница! Безумно съм щастлива!
