Хммм... аз па не мога да заспя през нощта щото по цял ден спя.
AlDim, то игнорирането си е също толкова самозаблуждаване колкото и самосъжалението. Чудя се защо хората не могат да си видят проблемите такива каквито са и да се хванат да си ги разрешат. В крайна сметка решението
винаги зависи от теб самия, а ако си мислиш, че не е така значи не си видял проблема в правилната светлина и не си разбрал истинската причина.
Това "на едикой си му е по-добре щото бил незнам си какво си, а на някой друг му било по-зле щото му се случило еди какво си..." е пълен BS.

Всеки си има проблемите и всеки си има преимуществата. Няма такова нещо като класация кой е най-преебан в живота.
Животът е еднакво несправедлив към всички, просто по различен начин. Какъв е смисъла да се сравняваме с някой друг? Аз не искам на никой живота. За какво ми е? Не ми трябват неговите проблеми. Мойте си ми харесват.
Разсъждения то типа "Е хубаво ти имаш 2 по български ама виждаш ли на Иванчо му умря баба му, какво си тръгнал да се сдухваш за твоята 2-ка!" ми звучат малко като по времето на комунизма където хората живеели с какви ли не лишения и им се е казвало "Ама децата в Сумалия гладуват!". Какво ми дреме за децата в Сумалия, на Иванчо бабата или приятелката на съквартирантката на незнам си кой си?! Какво общо имат те с моя проблем? Не живеем в двуизмерен свят, че да могат да се правят такива линейни сравнения.
Тъй че не си правете проблема нито по-голям нито по-малък от колкото е, а вземете и се изправете пред него и си го решете. И най-вече не занимавайте другите с вашите проблеми, защото и те си имат техни си и през повечето време или не им дреме или се опитват да ви съчувстват само за да си излеят после собствените.
А пък като сте в лошо настроение, щото сте се сдухали от самосъжаление, не си го изкарвайте на другите, защото така само показвате колко сте жалки и неспособни да се справите.
Хмммм... мисля да ида да си взема един душ и да изпия едно мляко с мед, па барем заспа.
