Killua, УУУУУУУУУ, MAINSTREAM!!!!
Говори ми за мъжете-поети пак, когато ги изпиташ на бойното поле на живота. Повечето рухват и се прекършват. През останалото време са толкова чувствителни, раними, цупят се като жени, непостоянни, нестабилни. Таралеж в гащите! За чий са ти тогава? Освен себе си, да отглеждаш и тях?
Е, сигурно има изключения.
Иначе поезията е хубаво нещо и колкото повече одъртявам, толкова повече ми харесва. Старческа деменция сигурно
Любовната поезия обаче винаги е страдала от един съществен недостатък - изтъркана е до болка, клиширана е до невъзможност, съсипва чувството направо. За любовта толкова се е говорило през вековете, че вече всичко е казано. Голяма рядкост е да откриеш някаква креативност и нещо интересно в любовна история.
Оптимус, рицарите не са ли романтични, аааааа? Умират в името на краля, родината и любовта. И мускетарите - и те (нали съм на тая вълна, пак искам да се бракувам за Атос). Романтика откъдето го погледнеш. Тогава защо се чудиш на акъла на девойката? Нали и ти си романтик? Не обичаш ли рицарски истории?
Освен това ПОНЯКОГА перверзно=романтично

Любимите ми вампири - истински перверзни романтици! Обичам!
Функциите на кухненския робот Амелия, зависят от това каква платка му инсталираш
А екстремните случаи ще ги видиш, като почна да ти вадя кирливите ризи от паметта си, дълго след като си забравил въобще кога си ги нацапал
За жените поетеси - да ти пратя малко от моите писания, а?
И индианците са романтични. Между другото - най-добрият роман за индианци, който съм чела, "Синовете на великата мечка" , е написан от жена. Гениално четиво! За разлика от супер-скучните Карл Май и Майн Рид, мацката е направила главните герои индианци, а не някакви досадни бели. Мрън! Пак ми се дочете!
Sensei, pussies? Aren't they pancies?