anime.ludost.net

切腹 - seppuku
腹切 - harakiri

Ð?Ñ?къде бÑ?Ñ… чувал че "харакири" е нÑ?как разговорно/вулгарно...

The Kuji - Kiri is very closely linked with the Kuji - In and in fact most people confuse the two. Both are said to have been introduced into Japan with Buddhism.
In the Kuji~In the fingers are used to invoke the nine levels of power used by the Ninja and Samurai. In the Kuji~Kiri a grid of nine lines are drawn to invoke these powers and all nine are used at the same time.
The Kuji~Kiri could almost be described as pratical magic and it is a way of casting spells.
One use of the Kuji~Kiri dates back to ancient times when Sailors would draw the Kanji of water on a piece of paper and then overlay this with the nine line grid. This was said to protect them, as even if the boat sank, the sailor himself would survive.
The animated picture on the left shows how the grid is drawn on the Kanji. First start with a horizontal line, then draw a vertical line then another horizontal etc etc. It is important to do this in the correct order for the spell to work. The picture on the right shows the name of each line as represented in the Kuji~In Another way to invoke this kind of spell was to draw the Kanji and the grid on the palm of the left hand using the index finger of the right hand.
When used to cure illness, as it still is in some practices in Japan, the outline of the body is drawn on a piece of paper. the Kanji for the affected body part is then drawn in the appropriate place (see diagram).
Next "The Method Of The Tenth Character" (Kuji hou) is used. This is where the spell is stroked over the patient.
The spell is then given to the patient who places it on a river bank and has to walk away without looking back.

Kuji-Kiri (nine cuts or nine words )
This is a very common technique, which is used in different traditions in Japan.
The nine cuts create an energetic grid,

which can be adapted to almost any purpose. A downward cut separates good from bad and this is also used in Misogi ( Purification ). Imagine your right hands index and middle finger as a blade, keep them inside your left hand to to hold energy, until used. Then cut downwards


as shown. Four times downward, five times sideways as shown below.


The nine words are: Rin, Pyo, Toh, Sha, Kai, Jin, Retsu, Zai, Zen.
In Japanese: 臨・兵・闘・者・皆・陣・裂・在・�
These words and cuts are also asscociated with handseals ( Mudras ). Also with a variety of deitys, listed below in Japanese. The spell can also be done on paper, charms or whereever needed. Or in your left palm.
臨・・・・・・・・・天照皇大神・毘沙門天
兵・・・・・・・・・八幡神　　・å??一é?¢è¦³éŸ³
闘・・・・・・・・・春日大明神・如�輪観音
者・・・・・・・・・加茂大å??神・ä¸?動明王
皆・・・・・・・・・稲�大明神・愛染明王
陳・・・・・・・・・��大明神・�観音
列・・・・・・・・・丹生大明神・阿弥陀如�
在・・・・・・・・・日天�　　・弥勒�薩
�・・・・・・・・・摩利支天　・文殊�薩
Information about such pratices can be found in traditional japanese art, such as Noh or Kabuki plays. In a Kabuki play called Kanjincho, we find lots of info on shugendo practice. The story is based on an older Noh play. Here a guard interrogates a moutain monk. Exerpts:
( my comments )
The air we breathe in and out?
-Ar and Un, two characters.
What is the meaning of the nine sacred syllables?
-The nine syllables are ........( see above )
When you say them, stand upright and strike your teeth together thirtysix times. With the thump ( ? that seems strange ) trace four vertical anf five horizental lines . At the same time intone Kyu Kyu Nyo Ritsu Ryo, and all forms of evil will disappear like frost under boiling water and you become invincible against all enemies.
Source: Cavaye, Ronald-Kabuki A pocket guide Tuttle ^93

_________________
Feel your heartbeat...

Трудно е, когато превеждаш от чужд език (в Ñ?лучаÑ? - от френÑ?ки), да намериш думите - най - точните, най - краÑ?ивите, най - любовните... Преводачът влага душата Ñ?и в превода, тъй както оръжейните майÑ?тори МаÑ?амуне и МурамаÑ?а Ñ?а вложили душите Ñ?и в Ñ?воите мечове!

Epizod IV

За формирането на Ñ?понÑ?ката пиÑ?меноÑ?Ñ‚

ЯпонÑ?киÑ?Ñ‚ език щеше да бъде по - леÑ?ен за изучаване, ако през VI век будиÑ?тки монаÑ?и не бÑ?ха приÑ?тигнали в Ñ?понÑ?киÑ? архипелаг, донаÑ?Ñ?йки Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ебе Ñ?и китайÑ?ката пиÑ?меноÑ?Ñ‚ (заедно Ñ?
китайÑ?ката цивилизациÑ?, доÑ?та развита в тази епоха). Ð?е разполагайки дотогава Ñ? пиÑ?меноÑ?Ñ‚, ЯпониÑ?, еÑ?теÑ?твено, приема китайÑ?ката (така, както и цивилизациÑ?та на Западна Европа, чрез поÑ?редничеÑ?твото на древните римлÑ?ни, възприема пиÑ?меноÑ?тта и езика на племето латини). Ð?о, Ñ?лед като Ñ?е оказва, че китайÑ?ките йероглифи не изразÑ?ват Ñ?амо звукове (както кирилицата, латиницата или глаголицата), а вÑ?еки от Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?имволизира и нÑ?какво понÑ?тие (дърво, книга, гора, човек, почивка, планина, Ñ?ветлина, река...), тоеÑ?Ñ‚ - цÑ?ла дума, Ñ?понците възприемат ЕДÐ?ОВРЕМЕÐ?Ð?О и произношението, и значението на тези знакове. И ние щÑ?хме да поÑ?тъпим по този начин, ако китайÑ?ката пиÑ?меноÑ?Ñ‚ беше първата, Ñ? коÑ?то Ñ?е запознаваме. Ð?о Ñ?понÑ?киÑ?Ñ‚ език Ñ?е адаптира трудно, защото е аглутинативен език (език на Ñ?рички, които Ñ?е прилепват една към друга, наÑ?тавки - към корена на думата, каквито езици Ñ?а унгарÑ?ки и турÑ?ки, да речем), докато китайÑ?киÑ?Ñ‚ е Ñ?ÑŠÑ?тавен от от непроменÑ?щи Ñ?е думи. Една китайÑ?ка дума, Ñ?поред Ñ?воето мÑ?Ñ?то във фразата (изречението), може да изпълнÑ?ва различни Ñ?интактични функции: подлог, Ñ?казуемо, допълнение,
oпределение. Ð?о може да бъде, от морфологична гледна точка, Ñ?ъщо така, Ñ?ъщеÑ?твително или прилагателно име, глагол или... междуметие.
Ð?о в Ñ?понÑ?киÑ?, както и във френÑ?киÑ? език, глаголът е
глагол, прилагателното име - прилагателно име, а Ñ?ъщеÑ?твителното - Ñ?ъщеÑ?твително. Може дa Ñ?е кaже, че китайÑ?киÑ?Ñ‚ език е по - близък до английÑ?киÑ?, отколкото до Ñ?понÑ?киÑ?, макар китайÑ?ката пиÑ?меноÑ?Ñ‚
да е обща за двата народа, както и извеÑ?тно количеÑ?тво думи и понÑ?тиÑ? (за Ñ?правка - Ñ‚.н. фринглиш - Ñ?меÑ?ица от английÑ?ки Ñ? френÑ?ки, употребÑ?вана в териториите, където Ñ?е е водела Сто годишната война м/у Ð?нглиÑ? и ФранциÑ? /1377 - 1453/). ЯпонÑ?киÑ?Ñ‚ език е близък Ñ? монголÑ?киÑ?, Ñ? татарÑ?киÑ? и Ñ? другите тюркÑ?ки езици, но и Ñ? езиците на ПолинезиÑ? и МалайзиÑ?. Ð?а граматично ниво, Ñ?понÑ?киÑ?Ñ‚ учудващо прилича на... корейÑ?киÑ?, но двата езика Ñ?е различават по произношението.

Ð’ Ñ?ледващиÑ? епизод, мiss Piggy ще каже:
"Уф, ама никой не ме разбира! Ð’Ñ?е едно, им говорÑ? на йероглифи!".

Ключови термини
в раздел:
-Ñ?понÑ?ката фортификациÑ?
през Ñ?реднивековието


Ð’ началото бе кулата. По - къÑ?но, кулата пораÑ?тна, функциите й Ñ?е увеличиха и Ñ‚Ñ? Ñ?е превърна в донжон. Кулата и донжонът Ñ?е превърнаха в неразделна чаÑ?Ñ‚ от замъка. И нищо не Ñ?е Ñ?лучи, без кулата и донжона.
ПонÑ?кога, различните пътища водÑ?Ñ‚ до един и Ñ?ъщи замък или до една и Ñ?ъща кула.
Ð?Ñ?ма феодален замък, без донжон.


ФОРТИФИКÐ?ЦИЯ

дай теншу - голÑ?м, главен донжон. Донжонът е най - виÑ?оката и най - добре укрепена кула, поÑ?ледно убежище на феодала. Тази кула е многоетажна (3 до 8 етажа, в Ñ?редновековна БългариÑ? - XII - XV век), многофункционална, чеÑ?то е изолирана Ñ?ÑŠÑ? Ñ?амоÑ?тоÑ?телен ров. Кулата е незавиÑ?има от крепоÑ?тната Ñ?тена, чеÑ?то в подземието й има таен ходник, извеждащ защитниците далеч зад редиците на обÑ?адителите. Ð?ко липÑ?ва камина, донжонът не е пригоден за жилище.

дайдокоро Ñ?гура - кула - кухнÑ?/готварница, където Ñ?е приготвÑ?ла храната на гарнизона в замъка. Повечето кули - готварници Ñ?а Ñ?итуирани в близоÑ?Ñ‚ до донжона - теншу.

демару - Ñ?ъщото къто умадаши*, но по - голÑ?мо

дои - вал (от латинÑ?ки - валлум) Ñ?тена от пръÑ?Ñ‚ (земÑ?)

доротабори - ров Ñ? тинÑ? и кал в него

доруи - форт, укрепление, обградено Ñ?ÑŠÑ? Ñ?тена от пръÑ?Ñ‚ (земÑ?), вÑ?ъщноÑ?Ñ‚ - вал. Ð?аклонът на тази Ñ?тена е по - малък от този на каменната.

идо - но Ñ?гура - кула на кладенеца
(кладенците Ñ?а имали хидрофобна /Ñ‚. е. - водонепропуÑ?клива/ замазка.)

иккоку ичиджоо - но Ñ?еи - закон (от 1615 г.) на бакуфу*, забранÑ?ващ наличието на повече от един замък в облаÑ?Ñ‚.

инубашири - “улица на кучетоâ€?; това е Ñ?тръмнина, извеждаща до покрайнините на замъка. Или е наклона на външната Ñ?тена на укрепениÑ? замук. (?!)

иримоÑ? - вид покривна конÑ?трукциÑ?, чийто лиценз (!) принадлежи на корейÑ?ките храмове

ишигаки - каменната оÑ?нова на донжона; Ñ?тените й Ñ?а Ñ? наклон по - голÑ?м от 45ï‚°

ишиотоши - машикули (от френÑ?ки - маше/екразе + куле - дъвча/мачкам и изтичам) - конзолно наддаване; Ñ?водеÑ?Ñ‚ отвор върху зидовете на крепоÑ?тните Ñ?ъоръжениÑ? (Ñ?тена, кула, балкон) Ñ? отвори в пода; Ñ?лужат за изливане на врÑ?щи течноÑ?ти (вода, маÑ?ло, Ñ?мола, желÑ?зо) и пуÑ?кане на каменни Ñ?дра, на запалени факли и др. върху нападателите.

кабукимон - малка дървена порта, без покрив

канаме - но Ñ?гура - кула, в коÑ?то има водоизточник или циÑ?терна (щерна) за вода

карабори - Ñ?ух ров около замъка

карамете - задната чаÑ?Ñ‚, тилът на замъка

карахафу - фронтон, оформен като челюÑ?тите на тигър, имащ китайÑ?ки произход

катомадо - прозорец, употребÑ?ван в храмовото Ñ?троителÑ?тво

когучи - порталниÑ?Ñ‚ комплекÑ? на замъка

коораймон - порта Ñ? оÑ?тровърх завършек на покрива, характерна за Ñ?тила “Коораиâ€? (име на държава на корейÑ?киÑ? полуоÑ?тров през 17 век)

кучи - вход

маÑ?угата - барбакан (от арабÑ?ки, барбак канех) - 1. издадени напред големи полукругли уширениÑ? на крепоÑ?тните Ñ?тени Ñ? бойници; 2. малка крепоÑ?Ñ‚ Ñ? кръгла форма, разположена пред или вÑ?трани от градÑ?ката порта, оÑ?игурÑ?ваща й допълнителна защита. 3. декоративно оформени улеи за оттичане на дъждовната вода от Ñ?гради и Ñ?ъоръжениÑ?.

мизубори - ров, пълен Ñ? вода, обграждащ замъка

мизуÑ?гура - водна кула

мон - порта

мон - Ñ?гура - кула - порта (гейт хауз)

мушабашири - “уличка на Ñ?амураÑ?â€?

ни - но мару (ниномару?) - втора крепоÑ?тна Ñ?тена

науабари - план на замъка

омоте готен - главна резиденциÑ?

ооте мон - портал

роокабаши - моÑ?Ñ‚ Ñ? покрив, оформен като галериÑ?

рьоохо гайхеки - Ñ?тена пред крепоÑ?тната такава и по - ниÑ?ка от неÑ?; протейхизма

Ñ?ама - малко прозорче, бойница, през което Ñ?е обÑ?трелва противника, примерно:

Ñ?зама - Ñ? лък

теппоозама - Ñ? пушка или Ñ? муÑ?кет

тайхоозама - Ñ? оръдие

ишизама - Ñ? камъни

Ñ?ан - но мару - трета крепоÑ?тна Ñ?тена

Ñ?арашиÑ?гура - наблюдателна кула

Ñ?аÑ? - бойна пътека (зад зъберите), зад “коронатаâ€? на крепоÑ?тниÑ? зид

Ñ?ейроо - дървена квадратна кула, обикновено, елемент от корабната фортификациÑ? (да, на корабите)

Ñ?умиÑ?гура - ъглова кула на укрепениÑ? замък

Ñ?утебори - изоÑ?тавен ров

тайко Ñ?гура - “кула на барабанаâ€?; наблюдателна и Ñ?игнална кула, от коÑ?то Ñ?е отчитало времето и Ñ?е Ñ?ъобщавал чаÑ?ÑŠÑ‚

тамон Ñ?гура - продълговата кула

умадаши - предмоÑ?тово укрепление, подÑ?илващо защитата на порталниÑ? комплекÑ?. ПорталниÑ?Ñ‚ комплекÑ? е Ñ?ÑŠÑ?тавен от подвижен моÑ?Ñ‚, порти, падаща решетка - катаракта, пропугнакулум, кулите, защитаващи портата и Ñ‚.н.

ура мон - задна врата, заден вход

Фуджими Ñ?гура - кула за Ñ?ъзерцаване на планината Фуджи (вÑ?ъщноÑ?Ñ‚, Фуджи е вулкан)

ханебаши - подвижен моÑ?Ñ‚ (фортификационен елемент от порталниÑ? комплекÑ?), който може да бъде вдигнат, при наближаване на противникови армии.

хонмару (хон мару?) - първа, външна Ñ?тена, външен крепоÑ?тен зид

цукими Ñ?гура - кула за аÑ?трономичеÑ?ки наблюдениÑ? на Луната

шачи - митично животно, Ñ?финкÑ? Ñ? Ñ‚Ñ?ло на орк (?!) и Ñ? глава на тигър, Ñ? чиÑ?то фигура Ñ?а украÑ?Ñ?вани хребетиете на покривните конÑ?трукции

шоо теншу - малък донжон

Ñ?гура - кула

Ключови термини
в раздел:
-Ñ?редновековна култура и цивилизациÑ?
на ЯпониÑ?

КУЛТУРÐ? И ЦИВИЛИЗÐ?ЦИЯ


айну - народноÑ?Ñ‚, предполага Ñ?е, от Ñ?ибирÑ?ки произход, понаÑ?тоÑ?щем, живееща на КурилÑ?ките оÑ?трови, на оÑ?тров Сахалин и на оÑ?тров Хоккайдоо. РÑ?дкоÑ?Ñ‚ Ñ?а тези от Ñ‚Ñ?Ñ…, които не Ñ?а Ñ?е Ñ?меÑ?или Ñ? Ñ?понците и Ñ?а запазили Ñ?воите обичаи, Ñ?воÑ? език, Ñ?воÑ?та култура. По традициÑ?, айну Ñ?а ловци, но Ñ?ега преобладаващата чаÑ?Ñ‚ от Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?а уÑ?еднало земедалÑ?ко наÑ?еление или Ñ?троителни работници. РелигиÑ?та им е анимиÑ?тична, а най - важното животно в религиозниÑ? им пантеон е мечката. ТÑ? е техниÑ?Ñ‚ тотем (животно - закрилник). Ð’ ЯпониÑ? ги наричат още ебиÑ?у, емиÑ?у и Езо (поÑ?ледното е Ñ?таро име на Хоккайдоо). Или малко по - абÑ?трактното: варварите от Север (това - през Ñ?редновековието).

Ð?матераÑ?у - богинÑ? на Слънцето, чието Ñ?ветилище Ñ?е намира в ИÑ?е. Според поверието, Ñ‚Ñ? е родоначалник на Ñ?понÑ?ката императорÑ?ка динаÑ?тиÑ?.

ашигару - “леки кракаâ€?; лека пехота. Това не Ñ?а точно Ñ?амураи. След въвеждането на огнеÑ?трелното оръжие във военната тактика в ЯпониÑ?, ашигару Ñ?тават по - важна чаÑ?Ñ‚ от армиите, отколкото, дотогава, била конницата.
Ð?йкокушин - любов към Родината

аÑ?ахи (аÑ?а Хи?) - изгрÑ?ващото Слънце

Бакуфу - “правителÑ?тво на палаткатаâ€?, това е военното правителÑ?тво на Йоритомо Минамото, уÑ?тановено в Камакура през 1185 г. (По Ñ?ъщото време, в БългариÑ?, братÑ?та Ð?Ñ?еневци подготвÑ?Ñ‚ въÑ?тание Ñ?рещу ВизантиÑ?). СъвÑ?ем Ñ?коро, управлението преминава в ръцете на различни фамилии - Хооджоо, Ð?шикага и Токугауа. През 1868 г. влаÑ?тта на бакуфу преминава в ръцете на императора. (Ð? в БГ църковно - националната борба е в разгара Ñ?и.)

биуа - хоши - пътувъщи Ñ?лепи Ñ?вещеници, нещо като трубадурите, разказващи легенди и иÑ?тории (като “Хейке моногатариâ€?), акомпанирайки Ñ?и Ñ? биуа, нещо като лира.

бугьоо - комиÑ?ари, териториални админиÑ?тратори по време на управлението на шоогуните от рода Токугауа

будизъм - религиÑ?та на Буда, разпроÑ?транена в ЯпониÑ? в 548 г. от китайÑ?ки монаÑ?и, дошли от корейÑ?кото царÑ?тво Пекче

буши - “благородник в доÑ?пехиâ€?, рицар (етимологичеÑ?ки, конник = рицар), член на военната ариÑ?токрациÑ?. Терминът опиÑ?ва Ñ?амураите преди епохата Едо (епоха, когато Едо - това е Ñ?тарото име на Тоокьоо - Ñ?тава Ñ?толица). Терминът “Ñ?амурайâ€? е по - Ñ€Ñ?дко употребÑ?ван от иÑ?ториците за опиÑ?ване на воините допреди епохата Едо.

Бушидоо (Буши Доо?) - “Път на воинаâ€? (буши или Ñ?амурай). Код на Ñ?амурайÑ?кото рицарÑ?тво, почиващ върху абÑ?олютната верноÑ?Ñ‚, лоÑ?лноÑ?тта към Ñ?юзерена (гоÑ?подарÑ?), презирането на Смъртта, водещо до ритуално Ñ?амоубийÑ?тво (харакири/Ñ?еппуку), в Ñ?лучай на безчеÑ?тие, както и върху абÑ?олютното Ñ?ебевладеене и Ñ?амоконтрол. Терминът, възникнал в епохата Едо, опиÑ?ва моралните и физичеÑ?ките качеÑ?тва, принадлежащи на Ñ?амураите.

Чоо - мÑ?рка за площ, = 0,99 ха.

Чоонин - “обитател на града, на ‘бург’ - а’’ - терминът опиÑ?ва каÑ?тата на градÑ?ките търговци в епохата Едо.

конфуцианÑ?тво - морална и политичеÑ?ка доктрина на китайÑ?киÑ? филоÑ?оф Конфуций (Кун Фу Цу/Цзъ/Цзе, където цзъ означава учител), живÑ?л в годините 551 - 479 пр. Р, Хр. ЛоÑ?лноÑ?тта към древните традиции, наложени от обредите и уважението към родителите и наложениÑ? Ñ?оциален ред Ñ?а оÑ?новни положениÑ? в тази доктрина. Продължител на учението на Конфуций е един от учениците му -
Мен Цзъ - който пръв защитава правото на наÑ?елението да Ñ?е бунтува Ñ?рещу лошото управление на владетелÑ?. Ð’ ЯпониÑ?, неоконфуцианÑ?твото, навлÑ?зло там в епохата Токугауа, циментира идеологиÑ?та на новото управление на шоогун - а. (Добър повод за нова тема!)

даймьоо - “велико имеâ€? - това Ñ?а ваÑ?алите на шоогун* - а. Те притежават доход от 10 000 коку*. Ð’Ñ?ред Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?е различават множеÑ?тво категории, от гледна точка на Ñ?тепента им на близоÑ?Ñ‚ Ñ? централната влаÑ?Ñ‚.
Дай Ð?ихон - Велика ЯпониÑ?

Дазайфу - обоÑ?обена, от фортификационно гледище, облаÑ?Ñ‚ в Кюушуу
в VII век

Дешима - търговÑ?ки център, отпуÑ?нат на холандците в 1653 г., разположен на оÑ?тров, в близоÑ?Ñ‚ до приÑ?танището Ð?агаÑ?аки.

Едо - Ñ?тарото име на Тоокьоо, до началото на епохата Мейджи - 1868 г. Столицата на шоогуните Ñ?е превръща, в 18 век, едновременно, в най - големиÑ? град на Ñ?вета, както и в културен и икономичеÑ?ки център на ЯпониÑ?, две функции, които Градът Ñ?и поделÑ? Ñ? другите два центъра - ОоÑ?ака и Кьоотоо (бивша Ñ?толица, както Ð?ара). Тази културна, икономичеÑ?ка и демографÑ?ка тежеÑ?Ñ‚ превръща ТОЗИ град в Ñ?толица на ЯпониÑ? в 1868 година. Така е и доÑ?ега. (ПоÑ?ледното изречение е чеÑ?то употребÑ?вано в “Именик на българÑ?ките хановеâ€?.)

езо - архаично наименовение на аборигенÑ?ки племена, обитаващи източната чаÑ?Ñ‚ на оÑ?тров Хоншуу и прогонени на Ñ?евер от Ñ?понÑ?ките племена, които били по - развити от Ñ‚Ñ?Ñ….

фуÑ?ума - подвижна плъзгаща Ñ?е преграда

гейша - “личноÑ?Ñ‚, практикуваща ИзкуÑ?тватаâ€?, екÑ?перт в различните изкуÑ?тва, в това чиÑ?ло - и бойни, Ñ‚Ñ? одухотворÑ?ва, чрез Ñ?воÑ?та краÑ?ота и Ñ? артиÑ?тичните Ñ?и таланти Ñ?ъбираниÑ?та на мъжете. Скъпоплатени компанйонки, (понÑ?кога - и куртизанки), владеещи “виÑ?шиÑ? пилотажâ€? на профеÑ?иÑ?та. Първите гейши Ñ?а били мъже (!!). Значението на този термин Ñ?е изражда и Ñ?ега чеÑ?то Ñ?е използва, проÑ?то за обозначение на проÑ?титутка. (“Това е вÑ?рно, но не е такаâ€?.)

гайджин - чужденец, иноÑ?транец

Генроо - “Старитеâ€? - олигарÑ?и, конÑ?титуиращи затворената група на дуржавните мъже, които монополизират виÑ?шите админиÑ?тративни поÑ?тове, в началото на епохата Мейджи.

Гион - квартал на “удоволÑ?твиÑ?таâ€? в Кьоотоо, където били обучaвaни младите момичета в профеÑ?иÑ?та на гейшата.

Гири - СиÑ?тема от взаимни задължениÑ? към родителите и общеÑ?твото, характеризирани като “дългâ€? и “добродетелиâ€?. ОтноÑ?но Ñ?амураите, Ñ?тава дума за техниÑ? “дългâ€?, който те имат към Ñ?воÑ? гоÑ?подар - Ñ?юзерен.

гокенин - директен/прÑ?к ваÑ?ал на шоогун - а

ГоÑ?анке - трите клона на рода (фамилиÑ?та) Токугауа, измежду които ще бъде избран наÑ?ледникът на шоогун - а, в Ñ?лучай, че поÑ?ледниÑ?Ñ‚ нÑ?ма наÑ?ледници.

хакка - “бÑ?лата опаÑ?ноÑ?Ñ‚â€?. Ð?а Запад, еквивалентът на това понÑ?тие е “жълтата опаÑ?ноÑ?Ñ‚â€?.

хайку - кратка “поемаâ€? от 27 Ñ?рички, опиÑ?ваща (възÑ?тановÑ?вайки) нÑ?какво чувÑ?тво, нÑ?какво уÑ?ещане, нÑ?каква аÑ?оциациÑ?, инÑ?пирирани у автора от нÑ?каква краткотрайна Ñ?цена, чеÑ?то - природен феномен или дейÑ?твие на животно, птица, наÑ?екомо… (ПодробноÑ?ти и примери - в Ñ?ъответниÑ? раздел на форума)

хан - феодално владение, имение, “фиефâ€?, поземлена (недвижима) Ñ?обÑ?твеноÑ?Ñ‚ на един даймьоо в епохата Токугауа. (Ð’ ОÑ?манÑ?ката империÑ? земÑ?та е била разделена по доход, който ноÑ?и годишно, на: тимар, зиамет и хаÑ?, които били давани на Ñ?пахиите - лека конница, за времето на военната им Ñ?лужба в армиите на Ñ?ултана.)

харагей - взаимодейÑ?твието, комуникациÑ?та между вътреÑ?ните органи

хара - кири - “корем/Ñ?томах режаâ€? = Ñ?еппуку* (“режа корем/Ñ?томахâ€?, но Ñ? друго произношение на разменените канжи*)

хатамото - знаменоÑ?ци в Ñ?понÑ?ките Ñ?редновековни армии. Знамето е прикрепено към бронÑ?та на войника и не му пречи в боÑ?. (Можете да ги видите в играта “Шоогунâ€?.) Преки ваÑ?али на шоогуните от рода Токугауа.

ХеÑ?н - кьоо - “Ñ?толица на мираâ€? - Ñ?тарото име на Кьоотоо, резиденциÑ? на императора и на неговиÑ? двор. Епохата (794 - 1185), дала името Ñ?и на този град, е епоха на блеÑ?Ñ‚Ñ?що културно развитие и на доминациÑ?та на рода Фуджиуара в политичеÑ?киÑ? живот.

хинин - “не - хораâ€? (да не Ñ?е Ñ?меÑ?ва Ñ? “не - мъртвиâ€?!). Това Ñ?а хора, поÑ?тавени извън каÑ?товата Ñ?иÑ?тема в ЯпониÑ?. КаÑ?товото разделение в ЯпониÑ? не е както в ИндиÑ?, където каÑ?тите Ñ?а над 3 000. Към “не - хоратаâ€? Ñ?падат нинжа, разбойниците, проÑ?Ñ?ците, проÑ?титутките, буклукчиите, каÑ?апите, и актьорите, понÑ?кога - дори и чужденците.

Хи - но мару - националното знаме на ЯпониÑ? Ñ? ИзгрÑ?ващото Слънце, една от инÑ?игниите (Ñ?имволите) на Ñ?понÑ?ката държавноÑ?Ñ‚. Ð?аложено е Ñ? императорÑ?ки декрет от 27. 01. 1870. Ð’ епохата на гражданÑ?ките войни, множеÑ?тво даймьоо употребÑ?ват знамена Ñ? тази емблема или подобна на неÑ?.

хирагана + катакана - пиÑ?мени знакове Ñ? фонетична Ñ?тойноÑ?Ñ‚. Първата азбука е по - обла, а втората е по - ръбата. С хирагана Ñ?е обозначават домашните думи (Ñ‚.е. - чиÑ?то Ñ?понÑ?ките) и граматичните елементи, а Ñ? катакана - чуждиците и заемките в Ñ?понÑ?киÑ? език. До епохата Мейджи, мъжете в ЯпониÑ? ползват китайÑ?ките йероглифи - канджи, докато хирагана Ñ?е употребÑ?ва от жените. ПонаÑ?тоÑ?щем, в ЯпониÑ?, при пиÑ?ане, Ñ?е употребÑ?ват едновременно канджи, хирагана, катакана и ромаджи (латиница). Този факт, от една Ñ?трана, обогатÑ?ва Ñ?понÑ?киÑ? език и начина на изразÑ?ване на Ñ?понците, но, от друга Ñ?трана, затруднÑ?ва изучаването на Ñ?понÑ?киÑ? език. Ð?Ñ?кои Ñ?понÑ?ки езиковеди - пуриÑ?ти (борци за чиÑ?тотата на езика и на азбуката) заклеймÑ?ват вÑ?е по - чеÑ?тата употреба на катакана за обозначаване на домашните думи. Във ФранциÑ?, например, има проблем Ñ? прекомерната употреба на чуждици от английÑ?ки произход (поÑ?ледица от 100 годишната война, както и от двете Ñ?ветовни войни). Примери: “notre teacherâ€?, вмеÑ?то “notre professeurâ€? или “avec une grande speedâ€?, вмеÑ?то “аvec unе grandе vitessеâ€?…

Ñ…Ñ?кушоо - “100 - те фамилни именаâ€?. Терминът (през VII и VIII век), обозначава вÑ?ички Ñ?вободни граждани, обложени Ñ? данък и притежаващи фамилно име, за разлика от робите. ПарадокÑ?ално, в VVII век, Ñ?ъщата дума вече означава “Ñ?елÑ?нинâ€?. Ð’ тази епоха, Ñ?елÑ?ните нÑ?мат право на фамилно име. Тази Ñ?емантична транÑ?формациÑ? (промÑ?на на значението) Ñ?е дулжи на факта, че Ñ?ъмураите от ниÑ?шата военна каÑ?та били, Ñ?ъщевременно, и земеделци.

ие - къща, домакинÑ?тво, убежище. (Да не Ñ?е бърка Ñ? “ийеâ€? = не!)

Икко - будиÑ?тка Ñ?екта

джиейтай - Ñ?или за Ñ?амозащита (?!), опълчение

джинмÑ?ку - мрежа от лични връзки

Джинму Тен - но о - първиÑ?Ñ‚ Ñ?понÑ?ки император (ок. 660 г. пр. Р. Хр.), произхождащ от богинÑ?та Ð?матераÑ?у*

джоокамачи - “градът в подножието на замъкаâ€?; град, възникнал около замък (Замъкът играе ролÑ?та на градообразуващ фактор.)

джоорури - драми, които били изпÑ?вани, в Ñ?ъпровод на шамиÑ?ен*

Кабуки - жанр на Ñ?понÑ?киÑ? народен театър, където поÑ?вата на актриÑ?и бива забранена през 1630 г., а женÑ?ките роли, оттогава, Ñ?е изпълнйъвът от мъже.

ками - божеÑ?твени Ñ?или на природата, духове

камиказе - “вÑ?търът, изпратен от боговетеâ€?, “божеÑ?твен вÑ?Ñ‚ÑŠÑ€â€? - тайфунът, разрушил през 1281 г. монголÑ?ката флота, атакувала ЯпониÑ?.

канджи - китайÑ?ката йероглифна пиÑ?меноÑ?Ñ‚, приета от Ñ?понците. ПонÑ?тиÑ?та, означени Ñ? канджи оÑ?тават Ñ?ъщите, но Ñ?е променÑ? произношението
(Пример: “Шао Линâ€? Ñ?е чете “Шоринжиâ€?).

канпаку - регнт на младиÑ? император, надминал детÑ?ката Ñ?и възраÑ?Ñ‚. Титла (и длъжноÑ?Ñ‚), Ñ?ъздадени от фамилиÑ?та Фуджиуара, за да продължи техниÑ?Ñ‚ предÑ?тавител да бъде регент на не - малолетниÑ? вече император И, за да продължи да управлÑ?ва Ñ?траната от Ð?егово име.

катана - дългиÑ?Ñ‚ Ñ?амурайÑ?ки меч (извеÑ?тни оръжейни майÑ?тори Ñ?а МаÑ?амуне и МурамаÑ?а)

катанагари - конфиÑ?кациÑ? на хладното оръжие от Ñ?елÑ?ните, защото ноÑ?енето и употребата му Ñ?а разрешени Ñ?амо на Ñ?амураите.

казоку кокка - “държава - Ñ?емейÑ?твоâ€?; верноÑ?тта към Ð?ебеÑ?ниÑ? Император (Тен - но о) е продължение на Ñ?иновниÑ? дълг.

кен - меч, Ñ?ъвÑ?ем общо понÑ?тие

кейбацу - мрежа от Ñ?емейни (роднинÑ?ки???) връзки

Кйоику чокуго - имперÑ?ка заповед за наÑ?оките на образованието
от 1890 г.

Коку - Държава, Ð?ациÑ? , Родина, Татковина (кое от вÑ?ичко ТОВÐ??)

кокуÑ?анка - Ñ?понизациÑ?

кемпейтай - уÑ?луги, Ñ?вързани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?игурноÑ?тта (Ñ?ецуритй Ñ?ервице)

Кимигайо - Ð?ационалниÑ?Ñ‚ Химн на ЯпониÑ? (текÑ?Ñ‚ÑŠÑ‚ пожелава дълголетие на императора, нещо в Ñ?тил: “Боже, царÑ? ни пази!â€?) Думите Ñ?а от едно Ñ?тихотворение в Ñ?тил хайку* от 6 век. Ð’Ñ?Ñ?ка Ñ?трофа Ñ?е рецитира/пее по 2 пъти.
Ð?аложен е в 1888. Има 3 варианта на музиката към текÑ?та: 1. Ð?а Джон Фентън, 2. Ð?а Хиромори ХаÑ?ши, 3. Ð?а Франц Екерт.

кофун - погребениÑ? в големи гробници - могили, дали името Ñ?и на един от най - ранните периоди от Ñ?понÑ?ката иÑ?ториÑ? (3 - 7 век)

коку - мÑ?рка за ориз, = 180 литри (не литра!!! Справка - икономичеÑ?ката иÑ?ториÑ? на ВизантиÑ?)

мачи - градÑ?ки Ñ?ектор. Пример - Ñ?амураймачи (Ñ?ектор на Ñ?амураите), чоонинмачи (Ñ?ектор на търговците и занаÑ?тчиите), терамачи (Ñ?ектор на храмовете)

Мейджи - епоха от Ñ?понÑ?ката иÑ?ториÑ? (1868 - 1912). Името на тази епоха принадлежи на императора, управлÑ?вал през този период. ТоеÑ?Ñ‚, императорът (по - Ñ?коро - името му!) Ñ?тава епоним (название на цÑ?ла епоха). (Ð’ Ñ?лучаÑ?, епохата завършва Ñ? Първата БалканÑ?ка Война.)

Мейджи ишин - РенеÑ?анÑ?а, Възраждането на Мейджи

минзоку - народ, народноÑ?Ñ‚, нациÑ?, раÑ?а (?)

мичи - миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ на индуÑ?триÑ?та (тежката промишленоÑ?Ñ‚) и на външната търговиÑ?

монбушо - миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ на образованието (от 1871 г. нататък), традиционалиÑ?Ñ‚ и конÑ?ерватор

наймушо - вътрешен миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€, вÑ?ледÑ?твие на американÑ?ката окупациÑ? на ЯпониÑ? (1945 - 1952 г.)

немауаши - “Ñ?ъбиръне на коренитеâ€? - преди да вземат важно решение, шефовете на предприÑ?тиÑ?та Ñ?ъбират Ñ?воÑ? перÑ?онал на Ñ?ъвет

Ð?ихон + Ð?иппон - автохтонни (меÑ?тни) названиÑ? на ЯпониÑ?

нихонжин - рон - теориÑ? на Ñ?понизациÑ?та, Ñ?понщината, въобще - на вÑ?ичко Ñ?понÑ?ко

Ð?ихон Шоки - Ñ?ÑŠÑ?тавен през 720 г., (наред Ñ? Коджики), това е един
от най - древните иÑ?торичеÑ?ки извори за Ñ?понÑ?ката иÑ?ториÑ?, в тези анали
(от латинÑ?ки - анналеÑ? - годишници) Ñ?е разказва за коÑ?могониÑ?та (произхода на Ñ?вета) и за Ñ?ъздаването на ЯпониÑ?.

Ð?иккьоÑ?о - Синдикат на ПрогреÑ?ивните Учители, Ñ?ъздаден в 1947 г.

нингенкокухо - Ñ?ъкровище на живото изкуÑ?тво (???)

нинжа то - мечът, употребÑ?ван от легендарните нинжа

“Ð?и тен - ичи рюâ€? - “Две небеÑ?а - една школаâ€? - име на школата по кендо на МуÑ?аши МиÑ?мото, който преподавал техники Ñ? два меча - дулгиÑ? (катана) и къÑ?иÑ? (уакизаши)

Ð?оо - лиричеÑ?ки жанр на Ñ?понÑ?киÑ? театър от XVI век

нушу - тайнопиÑ? на китайÑ?ките жени (Ñ?екретна, кодирана азбука)

обан - “голÑ?ма ротациÑ?â€? (обръщане, обиколка, завъртане) - караулна Ñ?лужба в Ñ?толицата и в императорÑ?киÑ? дворец. Тази Ñ?воеобразна императорÑ?ка гвардиÑ? била публична, членовете й Ñ?е набирали измежду мъжете, физичеÑ?ки здрави, годни да ноÑ?Ñ?Ñ‚ оръжие и преминали военното Ñ?и обучение. Това народно опълчение получава нова ролÑ?, Ñ? оглед на монголÑ?ката опаÑ?ноÑ?Ñ‚, и е пратено в помощ на граничните войÑ?ки.

рангаку - холандÑ?ката медицинÑ?ка наука, изучавана от Ñ?понците, чрез поÑ?редничеÑ?твото на холандÑ?ките миÑ?ионери и търговци, наÑ?танени в Дешима*.

Ринкйошин - комиÑ?иÑ?, Ñ?ъздадена в 1984 г., за да преразгледа Ñ?понÑ?ката образователна Ñ?иÑ?тема и да предложи идеи за реформи и актуализации в тази облаÑ?Ñ‚. (Терминът не бива да Ñ?е бърка Ñ? шинкиокушинкай.)

роонин - Ñ?амурай без гоÑ?подар, Ñ?китащ, докато Ñ?и намери нов такъв. ЧеÑ?то, роонин - ите Ñ?тавали разбойници, нинжа или преподаватели по бойни или други изкуÑ?тва (кой каквото е овладÑ?л), докато Ñ?табилизират финанÑ?овото Ñ?и положение.

Ñ?аке - ракиÑ? от ориз + малц, обикновено Ñ?ÑŠÑ? 16ï‚° алкохолно Ñ?ъдържание.

Ñ?амурай - “този, който Ñ?лужиâ€?, Ñ?лужащ, Ñ?лужител (но не и - Ñ?луга!). ЯпонÑ?ки воин, който има Ñ?вой гоÑ?подар. Когато го загуби, автоматично Ñ?е превръща в роонин*.

Ñ?еппуку - “режа коремâ€? - в Европа е познато като хара - кири*. Това е ритуалното Ñ?амоубийÑ?тво на Ñ?амураите (жените им Ñ?ъщо били Ñ?амураи), практикувано чрез разпарÑ?не на Ñ?томаха Ñ? къÑ?иÑ? меч (уакизаши), който бил предназначен: 1. за бой Ñ? по - ниÑ?ши противници, 2. за бой Ñ? повече на брой противници (в комбинациÑ? Ñ? дългийъ меч - катана), 3. за Ñ?амоубиване.
Разбира Ñ?е, за да не Ñ?е мъчи, Ñ?амоубиващиÑ?Ñ‚ Ñ?е Ñ?амурай има право на Ñ?екундант, това е неговиÑ?Ñ‚ помощник (прийтел, колега, подчинен), който, в уречен момент, му отÑ?ича главата, за да му Ñ?пеÑ?ти мъките. Ð?еведнъж, на Ñ?амоубийците им Ñ?е е налагало да Ñ?е Ñ?ъмоубиÑ?Ñ‚, без наличие на Ñ?екундант или Ñ?екундантът им е бил забранÑ?ван, при голÑ?мо провинение. Ритуалното Ñ?амоубийÑ?тво е възможноÑ?Ñ‚ за Ñ?амураÑ? да покаже той Ñ?воÑ?та Ñ?мелоÑ?Ñ‚, Ñ?воето презрение към Смъртта, да измие обида от името на Ñ?воÑ? род (фамилното име), да изкаже неÑ?ъглъÑ?ие Ñ? по - виÑ?ша инÑ?танциÑ?, да избегне изтезаниÑ? при разпит или при наказание, което го очаква.

шамиÑ?ен - вид мандолина Ñ? 3 Ñ?труни, от филипинÑ?ки произход; инÑ?трументът нъвлиза в ЯпониÑ? в 16 век.

шимагуни - ОÑ?тров - държава

шинджури - новите/младите поколениÑ?

шин коку - държава, избрана от боговете

шинтоо - “животът на боговетеâ€?, анÑ?амбъл от анимиÑ?тични вÑ?рваниÑ? на Ñ?понците, важно мÑ?Ñ?то заема култа към душите на предците. Това е, по - Ñ?коро, религиÑ? на култове и обреди, отколкото на догми. Тези обреди Ñ?е изпълнйъвът на големите празници, наречени “мацуриâ€?. Признаването на шинтоо за държавна религиÑ? на империÑ?та, донаÑ?Ñ? на тази религиÑ? определена Ñ?труктура, коÑ?то й липÑ?ва в началото. По - голÑ?ма Ñ?труктурализациÑ? наÑ?тъпва в шинтоо, вÑ?ледÑ?твие от контактите му Ñ? будизма. Разликата между тези две религии е във факта, че будизма използва храмове, а шинтоо-изма разполага Ñ?амо Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ветилища.

Шоогун - Ñ?ъкращение от “Сей - и - тайшоогунâ€? (Генерал, предводител на армиÑ?та Ñ?рещу варварите на Ñ?евер), титла, ноÑ?ена от военните, които уÑ?пели в XIII век да Ñ?ÑŠÑ?редоточат в ръцете Ñ?и военната, политичеÑ?ката и икономичеÑ?ката влаÑ?Ñ‚.

шооджи - преграда от полупрозрачна хартиÑ?

Шушин - морално предпиÑ?ание, оÑ?новано на култа към дома на императора.

Ñ?умоо - много древно Ñ?понÑ?ко бойно изкуÑ?тво - борба

Ñ?уутра - Ñ?вещени будиÑ?тки текÑ?тове, каÑ?аещи догмите, ритуалите и организациÑ?та на храмовете

тайкун - този термин опиÑ?ва шоогун - а в международните му политика. Терминът Ñ?е Ñ?реща в западната литература в периода 16 - 19 век.

татами - Ñ?ламена рогозка; Ñ? такива рогозки били покривани подовете на Ñ?понÑ?ките къщи

тенкан - възможноÑ?Ñ‚ за промени

Тенноо - “Ñ?инът на Ð?ебетоâ€?, “Ð?ебеÑ?ниÑ?Ñ‚ Ñ?уверенâ€? (тен - небе + оо - Ñ?уверен, гоÑ?подар). Ð?Ñ?кога, европейците употребÑ?вали термина “микадоâ€? - великата порта/врата.

ТенноÑ?еи - имперÑ?ката Ñ?иÑ?тема на държавно управление.

токонома - ниша в Ñ?тената на Ñ?понÑ?ките къщи, украÑ?ена Ñ? икебана, Ñ? картина или Ñ? нÑ?какъв калиграфÑ?ки текÑ?Ñ‚ (нÑ?каква премъдроÑ?Ñ‚)

Токугауа - името на поÑ?ледната шоогунÑ?ка динаÑ?тиÑ?. Родът, управлÑ?вал ЯпониÑ? в периода 1600/1603 - 1868 г. Името Ñ?тава епоним на периода, наред Ñ? името на Ñ?толицата Едо*

тории - Ñ?вещен портик (малка порта), вход към шунтоиÑ?тко Ñ?ветилище.

учи - “ниеâ€? (хората от вътрешноÑ?тта на Ñ?траната), противопоÑ?тавено
на “Ñ?отоâ€? - “теâ€? (другите, чужденците, иноÑ?транците, гайджин)

wа - хармониÑ?, мир

Ñ?чи - резиденциÑ? на важните гокенин* в Камакура, чието меÑ?тонахождение им позволÑ?ва да отиват редовно на поÑ?ещение при Ñ?воÑ? гоÑ?подар - шоогуна.

Якуза - терминът, произхождащ от нÑ?каква хазартна игра Ñ?ÑŠÑ? зарчета, характеризира изметта на Ñ?понÑ?кото общеÑ?тво, което, по примера на китайÑ?ките “триадиâ€?, Ñ?е организира в мафиÑ? (преÑ?тъпно братÑ?тво). Романите, филмите и електронните игри, опитвайки Ñ?е да превърнат Ñ?куза в новите Ñ?амураи на XX - XXI век, Ñ?а Ñ?ъздали множеÑ?тво митологеми около Ñ‚Ñ?Ñ…, които обаче нÑ?мат нищо общо Ñ? реалноÑ?тта.

Ямато - името на Ñ?тароÑ?понÑ?ко царÑ?тво, Ñ? център град Ð?ара (V - VI век). Това име Ñ?имволизира еÑ?енциÑ?та на Ñ?понÑ?ката култура и цивилизациÑ?, както и ноÑ?талгиÑ?та към древна ЯпониÑ?. Оттук - и националиÑ?тичниÑ? балаÑ?Ñ‚, Ñ? който е Ñ?емантично пренатоварено.

Яшики - име дадено на резиденциите на даймьоо в Едо.

ЯÑ?укуни жинжа - Ñ?ветилище, обречено на култа към умрелите за Родината, Ñ?итуирано в Тоокьоо

Йошиуара - извеÑ?тен квартал на проÑ?титутките в Едо*

Зайбацу - обединение на Ñ?понÑ?ки предприÑ?тиÑ? до 1945 г., закрито по време на американÑ?ката окупациÑ? на ЯпониÑ?, Ñ?лед Втората Световна Война.

зайке - “Ñ?елÑ?Ð