преди да почна да пиша искам да уточня, че това не е точно разказ по скоро отказ, тъй като нямам заваршени разкази.(искам подобаваща критика)
Алая седеше наблюдавайки вече загасващия огън.Подсушаваше с кърпа влажната си коса, от която все още капеше вода. Реми обиасняваше нещо на Риноа, но той сякаш не го слушаше.Слухът му долавяше единствено спокойното дишане на жената до камината.Всичко сякаш бе потънало в тишина.Сякаш само диханието й бе обсебило всичко.Топлият й дъх.....
-Слушаш ли ме изобщо?-Реми го изтръгна от мислите му.
-Извинявай...бях се замислил-оправда се Риноа.
-Спри да мислиш за нея-прошепна Реми и хвърли бърз поглед на Алая.-
-Не мисля за нея-дори и сам не си вярваше.
Лъжеш, но както и да е. Трябва да изляза за малко.
Минавайки покрай Алая и каза:
-Имаш ли нужда от нещо?
-Не.Не се притеснявай.
-Добре-осмели се да я целуне по бузата,след което излезе.
Жената дори не трепна.Погледът и бе отправен в пламъците.Имаше чувството,че изгаря и в същото време, че изстива.Всичко наоколо бе толкова студено,толкова безчувствено.Огънят си бе огън, но не можеше да стопли душата й.
Остави хавлията и взе гребена.Започна бавно да сресва косата си.Кичур по кичур-гребенът се плъзгаше м/у косата и сякаш бе коприна-грациозно.
-Може ли да те среша аз?-въпросът прозвуча като молба.
Копнееше да прокара пръсти из косата й.Отново.Дори и само за миг.Какво друго му оставаше.Не можеше да иска нищо друго.Не трябваше да моли и за това.Но все пак го направи.
Алая го погледна.Той се почувства така сякаш тя ще стане и ще забие гребена надълбоко...в сърцето му, за да може да спре да чувства ,но не...не го направи. Само каза:
-Добре-бе толкова сдържана.Хладна.
Само привидно.Дали и отвътре бе същата?Дали в нея все още гореше същия пламък като преди?Очите и бяха все същите-безразлично студени.Дали някъде се бе стаила някаква топлота?Ако я имаше значи Алая се прикриваше много добре.
Бавно се приближи и седна зад нея.Прокара гребена през черната и коса.Бавно сякаш да не сбърка нещо.
Спомените я заляха като вълна.Помнеше всичко,което бяха преживели заедно.Години наред се опитваше да забрави,но не можеше.Прекалено много неща и напомняха за него.Дори и тази къща. Потрепери, а в стаята не бе студено.По бузата и се плъзнаха две сълзи-една след друга.Но тя не ги обърса.Нямаше смисъл.Сигурно щеше да има и още.
Внимателно я обгърна с ръце,сякаш "да не се счупи".Подпря брадичка на рамото и.Усещаше топлият му дъх във вратът си.Топлината пролазваше съсредоточено по цялото и тяло,оставяйки след себе си ледени тръпки.
-Да избягаме някъде.Далеч от тук.-Риноа шепнеше в ухото и.-Само ние тримата.Моля те.
-Какво?-Алая се обърна рязко към него.Не бе очаквала, че някой някога ще и каже подобно нещо.Не и на нея.И най- малко,че ще и го каже някой като него.
-Казах...
-Чух какво каза.
Той замълча.
-Но... мисля че е невъзможно.
-Защо не!?
-Казах не!! Ако си глух не мога да ти помогна с нищо.
Гледаха се няколко секунди,но на нея и се стори цяла вечност.
-Съжалявам-промълви едва и изтича в стаята си.Вратата се блъсна.Всичко прокънтя.
Риноа остана сам.Гледаше в една точка.Как изобщо си бе помислил, че тя ще каже "да".Все пак бе с Реми.Не можеше просто така да се откаже от него.
Алая се проклинаше на ум.Искаше и се да се бе съгласила,но не можеше.Седна на края на леглото.Кичури коса падаха пред лицето и.
Какво щеше да прави занаперд без Риноа?Той и бе нужен като кислород.Без него нямаше да оцелее.Но трябваше.Трябваше да му каже.
Пое си дълбоко дъх и излезе от стаята.Риноа вдигна поглед.В очите му сякаш бе събрана всичката болка на света.Сякаш някой я бе събрал в чаша и я бе изсипал там.Най вероятно, за да помрачи цвета на очите му.Тези очи,които и говореха повече дори и от думите.
Приближи се и застана на колене-пред него.Едва докосна дланта му,сякаш страхувайки се.Но не откъсваше очи от неговите.Там бушуваха гняв,болка,отчаяние.
-Защо постъпваш така с мен?-думите му я срязаха като острие.
-Замълчи за момент.
-Защо ми го причиняваш??
-Ще ме изслушаш ли?-повиши тон,но после продължи да шепне.-Виж... аз... не мога да бъда с теб.Трябва да го разбереш.Аз винаги ще бъда просто...различна.Различна от теб.Ние нямаме нищо общо.Разбираш ли ме?
-Нищо общо ли? А Рейвън?Той нищо ли не значи?
Всъщност...той е най-хубавото нещо в живота ми,но това не значи,че може да сме заедно.Сега съм с Реми,а и се разбираме добре.Той направи много за мен.
Алая го погали по бузата.
-Искам да знаеш само едно-обичам те и държа много на теб,но не може да сме заедно.Може би на друго място и при други обстоятелства,но не тук и не сега.
-Защо ми ги причиняваш??-Риноа я гледаше с насълзени очи.
-Недей... недей да плачеш.Моля те.
Усети как сълзите напират.
-Аз... толкова съжалявам.Трябва да и вървиш.-тя се изправи.
-Трябва да ти се моля ли!?Да падна на колене ли!?Добре!-той се свлече от канапето.-Но не го прави.Моля те!Не ме изритвай от живота си.Не отново.
-Върви си.Моля те.-сълзи започнаха да мокрят бледото и лице.-Аз...-не знаеше какво повече да каже.Затова впи устни в неговите.Искаше за последно да ги вкуси.Последната целувка трябваше да е незабравима. Можеше да го целува цяла вечност,но не трябваше.Затова го отблъсна.
-Съжалявам.А сега си върви.Върви си.Чу ли?
Той хвана ръката и.
-Усещаш ли топлината?-бе толкова нежен.
Изправи се и просто я прегърна.Притисна тялото и силно до своето.Да усети топлината.Така може би имаше надежда да разтопи леда около сърцето и.
-Не-тя го избута.-Казах да си вървиш.Не стана с добро.Трябва ли да опитвам с лошо?-в насълзените и очи проблясна застрашително пламъче.Върви си.И не се връщай никога вече.Ясно ли ти е?
Мъжът не каза нищо.Обърна се и просто си тръгна.Алая гледаше след него.Гледаше го през полуотворената врата.Гледаше го как се отдалечава в мрака.Все повече и повече.Докато не изчезна напълно.
Осъзна,че сега го вижда за последен път.Наистина.Очите и бяха като мъртви.В тях сякаш нямаше живот.А дали някога изобщо бе имало?И тя не знаеше.Знаеше само,че двамата бяха коренно различни.Той бе огъня, а тя леда.
А дали можеше леда да се превърне в гореща лава,а огъня да стане късче лед.
Бяха просто различни.Но нали все пак противоположностите се привличат.Може би.А може би с огъня си щеше да я изпепели.Да я убие.Може би някой ден щяха да се срещнат отново.Когато нямаше да има пречки.Когато щяха да бъдат заедно въпреки различията си.И когато нямаше да се унищожат взаимно.Може би на друго място, в друг живот, но не тук и не сега........
След минути Реми се прибра.Бутна вратата.В стаята бе абсолютно тихо.Седна до Алая,но не каза нищо.
-Той си замина.- каза го без да поглежда мъжът до себе си.-Няма да го видя повече.-отново заплака.
-Успокой се-Реми я прегърна.
Тя отпусна глава на гърдите му и продължи да плаче.
END!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
После пък друг обави, че зацепил, че единият е гей и се зачудих дали не е чел/а някаква друга част, където се изаснява това и пак търсих ли търсих!