Значи. Преди да се оплача държа да спомена, че живея сама, пера си сама, готвя си сама, чистя си сама, ремонтирам си сама апартамента от 2 години и половина вече. Защото е важно. Та, прибирам се от работа преди малко, потна, изтощена и приличаща повече на животно от всичките домашни любимци които продавам. За да открия че майка е минавала през вкъщи и е решила за пръв път от 3 години да изпере някакви мои дрехи от коша в пералнята. 2/3 от дрешките бяха за ръчно пране. Казвам бяха, защото и 3-те ми любими бели потника са на гъз, при това в жълтеникаво-зеленикав оттенък, на петна, разтеглени и безформени. А от шаренийките и щампите по бельото ми са останали само някакви бегли намеци в небесноникакъв цвят. Убийте ме, аз този ефект и да се опитам не мога да го постигна. Страдам. Наистина. Сигурна см, че е искала да ми помогне, но по отношение на домакинството ми, помощта й винаги ми излиза през носа. Защо сега, защо всичките ми любими дрехи... А след час и половина имам среща, за която очевидно трябва да импровизирам.
Хех, олекна ми.
П.П. Като споменахте комари, ухапванията ми са едно до друго. Можеш да седнеш с едно маркерче и да свързваш точиците. Ееебаси забавното.
_________________ Той. Стъпва бавно. Много бавно. Танцува тежко върху горещите парченца кожа. Облизва острието на ножа. Опиянява се и се усмихва. Подръпва завивките на леглото. Сяда на стола, отпуска ръце и гледа как кръвта засъхва по чаршафите. Пее.
|