|
Днес е един от много хубавите ми дни. Още от рано-рано. Ставам сутринта - няма вода. Духаст, тъпа вода такава! Позамих се нещо там и в прекрасен вид отивам към спирката на 72. Отдалече съзирам масовка и си казвам - ах, чудесно, не е минавал в близките 20 до 30 минути, значи поне ще дойде скоро! Намърдвам се някак си сред взривоопасната смес от пенсии, ученици и мангоси и започвам да кисна. Осъзнавам, че съм си забравила батерията за mp3 плеъра. Умирам от студ - без яке съм, защото през деня е 100 градуса и не ми се мъкне в ръка. Така минават още 20 минути. Вече и закъснявам. Дойде адската машина и пътуването до НДК беше едно най-прекрасните преживявания на света! Счупих си китките да държа три кила чанта и пет кила торба. (Да, все пак носех нещо в ръка - фък ит...) Лъч светлина - 604 дойде изненадващо бързо. Толкова, че трябваше да притичам между 72 и него, като шофьорчето искаше да ме преметне и да ми затвори пред носа вратата - не успя. В университета бяхме аз и още две заблудени девойки. Дойде даскалицата и ми казва да си обирам партакешите и да отпрашваме към "Учебен отдел", че викали отговорника на курса. Напуснах топлото си меко столче, за да ми кажат, че трябва да намеря хората от курса ми и да им кажа да не си и помислят да не записват всички избираеми предмети, щото програмата ни съкс и дори и да ги запишем всичките - пак не ни стигат кредити. Питам ги човешки - ами като не достигат като как ще я бъде? А една ми крещи насреща - намерете си ръководителката и си се оправяйте. О, йес! Танцувах по коридорите напред-назад около половин час, докато я закюша някъде. Но пак ми се изплъзна - ела, казва, след около час пак, тогава ще си поговорим! ОМГ!!! Закиснах пред университета, щото библиотеката беше затворена. Каква ирония струи просто - Библиотекарския си има затворена библиотека! Оказа се, че съм си забравила и парите, та събрах криво-ляво стотинки за едно мляко с какао. И компанията ми беше ужасно скучна. Бях отчаяна. Много! Но след час чакане поне ми обещаха, че ще оправят тъпия учебен план, щото се оказа, че имало още три дисциплини, които ни бяха приготвили за следващия семестър, а сме ги минали в предния. Тоя СВУБИТ е яко сбъркан... Навръщане ме подгони контрола, ама казах, че съм на 13 и нямам лична карта. И представа си нямам дали 13-годишните са с паспорти, ама човекът беше разбран и не ме изцица. Ма то аз и пари нямах... И така, в 1 ч. росна-пресна цъфнах вкъщи. Изяждам се от яд, че си смених смените на работата - можех сега да изкарвам пари! Вместо това в четвъртък ще карам две смени - 12 часа, докато не умръ. Имах среща вечерта, но, о, каква изненада, тя отпадна. И сега се чеша зад ушите и спамя. Фък ит. Фък ит ол. Поне ще гледам аниме, ако и с него не стане нещо, докато се изявявам тука... Спокойно - денят е пред мен!
_________________
Аз съм един много прост човек.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Is really everyone that shares my interests that less talented ?!
