Абе кво толкова депресивно намирате в това аниме? Аз даже бях изумена от това колко оптимистично свърши сериала - та то си беше като шибан хепи енд!
Иначе Ева-та я изгледах за един ден, барабар с филма и затова нямах време да ме заливат усещания и т.н. простотии, още повече, че прекрасно знам коя съм и изобщо не мога да се психирам от анимета, които ме карат да се замислям по тоя въпрос (бтв може би заради това Лейн не ме трогна особено).
Впечатленията, които са ми останали са свързани най-вече с качеството на героите, особено Шинджи - просто невероятно добре направен, шапка му свалям на Хидеаки Анно за това. Но и останалите - всичките бяха луди по един чудовищно обоснован начин. В смисъл, наистина можеш да се побъркаш по този начин от тези преживявания, или поне така ми се струва. Бтв Шинджи така и не можах да разбера защо толкова го мразят хората - бил ревльо, бил нищожество. Хелоу? Ит'с джъст а торментед кид, ю ноу? И без тва накрая винаги ТОЙ вършеше цялата работа.
Другото, което ме кефна много е как тестваха Евите нон стоп - малко бой и хиляди, хиляди тестове и анализи. СУПЕР реалистично! Ей така се прави в истинския живот.
И ласт бът нот лийст - последните два епа, които ако и да не бяха много свързани с останалото, просто представляваха бахти бруталния Хидеакиев монолог. Тоя си беше направил няква супер злостна автоатака там. Нищо не си беше спестил. Просто ми събра очите - явно наистина е искал да живее, за да се самопребие словесно по тоя начин. Мда, тотален респект! Много ме разведри тва анименце
Иначе филма ме изуми точно с това, че след като всичко уж се оправи в онези последни два епизода, ние пак си хващаме старата песен на нов глас. Няма лошо де - имаше няколко гениални апокалиптични сцени, а мастурбиращият Шинджи беше изключително добро попадение просто
И лъв дис гай, йей!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
