Джордж Оруел, чието истинско име е Ерик Артър Блеър, е роден в Индия на 25-ти Юни 1903-а година. По това време Индия е колония на Британската империя и бащата на Джордж е на държавна служба там. Още докато е малък, родителите му се преместват в Англия и там учи в частно училище. На 18 години печели стипендия за Уелингтън, а малко по-късно и за Итън. Животът му, обаче, коренно се променя, защото мечтата му да стане писател е неосъществима в средата на Итън, където почти не се преподава каквато и да било литература. Той се отказва от ученето и вместо да отиде в Оксфорд или Кембридж, както повечето възпитаници на училището, се записва в Индийската имперска полиция, където остава в продължение на 5 години. Още тогава, обаче, радикалните му политически виждания и омразата към всяка система, която предполага, по собствените му думи, "Контрол на човек над човека", се изявяват и това, заедно със старата му мечта да стане писател, кара да напусне службата през 1927. През 1928, една година след като е решил сериозно да се занимава с писане, той отново се хвърля в нова посока и прекарва цяла година в самоналожена бедност заедно с просяците първо в Лондон, а после и в Париж. Целта му е да се отърси от погнусата, която неговата класа изпитва към бедните, а освен това той ги вижда като онеправдани и жертви на неправилното управление. На базата на натрупаните преживявания той написва книгата "Down and Out". При нейното издаване Блеър пожелава да бъде пусната под псевдоним. С това той иска не просто да скрие истинското си име, а един вид символично да отхвърли същността си на "поданик на Британската империя". Така бившият колониален полицай Ерик Блеър се превръща в антиавторитарният Джордж Оруел. Животът му представлява една постоянна борба между идеалите му и реалността. За момент, по време на престоя си в Испания по време на гражданската война на генерал Франко, той сякаш вижда осъществени мечтите си за равенство между хората, пък макар и на цената на бедност и мизерия, но после с отчаяние осъзнава нереалността на подобен живот. През 1943-а написва "Фермата", в която започва да развива идеите си за ужаса на авторитарното управление, а през 1948-а година, болен от туберколоза и живеещ в неблагоприятния климат на шотландското крайбрежие, написва и "1984" – книгата, с която най-вече ще остане в историята на литературата. Там идеите, започнати във "Фермата", са развити до стряскаща степен и с такава убедителност, че на места книгата изглежда като документално четиво. Всъщност смразяващата и мрачна атмосфера се дължи и на изключително влошеното му здравословно състояние по това време (всъщност той умира само 2 години по-късно) и самият той признава, че книгата вероятно не би била толкова потискаща, ако не се е чувствал толкова зле, докато я е пишел. Но дали би било по-добре? По този начин историята, разказана в "1984", е добила стряскаща реалистичност, която е само и единствено в плюс...
Много добре, браво на Роланд.
_________________ На падащите звезди не им пука за желанията ти!
|