Нуждая се от съвет как да се преборя с постоянното, силно и болезнено чувство на садизъм, което бушува в душата ми. Май е проблем, че, вместо да се опитвам да посъждам или посъветвам, или просто разговарям с хората, които ме дразнят, единственото, което ми идва, е да им вкарам директно тупаницата. Имайки предвид... точно тупаница - ритник, шамар,... най-вече остър юмрук в муцуната. Гледам да избягвам каквито и да било контакти с такива същества, дори и само с очи. За жалост не винаги е възможно. И има няколко такива капутковци и от двата пола, за които съм сигурна, че не подозират с каква наслада си представям как им размазвам ухилените мутри. За някои обстоятелствата ми налагат да търпя, така че се опитвам да не ги отразявам. С други се опитвам да комуникирам не наживо, така че като ми залазят по нервите просто да ги отсвиря. Но трети съвсем безпричинно си ги причинявам, не знам защо, може би тайничко се надявам, че все пак съм добър човек, че не бива да се държа лошо с хората, че те не са виновни, че са плиткоумни... Всъщност аз наистина не съм гневна, искам да го вярвам, а и съм убедена, че околните ми могат да го потвърдят. Тогава защо все повече искам да пречукам следващия, който почне да ми досажда? Преди ми ставаше малко тъжно, когато се отнасям адекватно към тези, с които общувам, а те ми серат после на главата, но сега съвсем целенасочено изпитвам чиста проба омраза, и, още по-лошото - желание за бой. Чудя се, дали аз се повреждам, или просто никой от идиотите не заслужава съжаление, а синини. И това не го споделям, щото някой конкретно ме е настъпал за някаква тъпотия, а защото днес бях на милимунда да зашлевя един от тези екземпляри. И се стреснах от себе си. Имаше кой да ми хване ръката, съвсем буквално, и да я спре още дори преди да е навлязла в полет. Страх ме е, че следващия път може да го няма този добряк. Наистина се опасявам да не се развилнея на неподходящо място. Щото едно нещо ме изважда от правия път и това са хора, които не си мерят приказките. И след като си въобразяват, че на тях им е позволено да дрънкат без последствия, тогава на мен ми е позволено да ги залея с туба бензин и да драсна клечката. Щото хич не си падам по празното говорене. Плашещо е, нали?
_________________ Аз съм един много прост човек.
|