Е вие съвсем се отклонихте от генералната тема и забихте в най-различни други посоки с цел заяждане.
В случай, че сте забравили да припомня - целта на темата беше да се сравнят феминизираните гейове, травестите, трансджендърите и др подобни с класическия хомосексуалист, ака гей.
Някой случайно ли, тенденциозно ли, заби в посока права и норма на гея в западното общество и аз си дадох парче от моето мнение,ей тъй да става весело.
Съселчетата използваха тва като добра възможност, да си потренират съскащите способности на острите си езичета и да ми обясняват как бялото било черно.
На всичкото отгоре, се вкл некви участници съвсем неподготвени и посредата и ми задават некви ?- си, на които аз бидейки така любезна, ще отговоря.
Ще реагирам по същия начин, ако детето ми е с друг дефект - вроден или придобит, ще го обичам и ще го подкрепям.
Но няма да му викам, не ти е квадратна мами главата, кой ти каза, че ти е квадратна...
Просто, ще приемем факта, че детето ми е по- различно от другите и ще се научим да живеем така и да се адаптираме към условията.
Да обобщя моето становище, в случай че пак има неразбрали:
1. Не мразя гейовете, даже съм mild yaoi fan - гейски интимности не ми пречат, дори в определени случаи ми харесват. Намирам някои романтични обвързвания за трогателни и ги подкрепям. Имам лични познанства с гейове, някои от тях са ми приятели и съм добре настроена към цялата им общност.
2. Да си гей не е болест, но не е и норма.
2.Да имат ли право гейовете да сключват легален граждански брак - относно административните бенефити, получаване на гражданство и пр.,да речем,че нямам против. Но само дотам.
3.Да имат ли право гейовете да осиновяват деца, категорично не - и от позицията на човек и родител.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Хейтърство и убийства ще има не само по този повод, а хиляди др поводи. Примери бол, и с цигани и с евереи и с араби и с толкова мн. хора, които на база, че са различни и се пречкат друг другиму, се хейтват и се трепят. Винаги е било така.
Да интегрираш някой по-различен в едно общество изградени от сходни индивиди, практически е невъзможно. Те не могат да се смесят и да живеят наравно.Но могат да проявяват толерантност. Това е различно.
Пример: Детройт - заселват се сума черни, и кво правят белите : просто се изнасят. Дигат си чукалата.
Детройт, някога красив и хубав град, днес е гето на нискообразовани и мързеливи черни,които живеят на помощи.Както и с циганите, ако се засели един катун някъде другите дет не са като тях , тихомълком ще се изнесат. Тва е естествен, самореголируем процес, който се базира на мн дълбоки различия по всякакви параграфи между индивидите. На база сексуални различия пак се наблюдава.
Индивидите със сходни потребности образуват общество. Тези,които се отличават, ще си носят бремето, за тва че са различни и ако искат да са част от него, не трябва да изпъкват много, защото ще си навлекат гнева на околните. А да искаш да изкорениш гнева от хората, все едно да им изтръгнеш същността. Просто трябва да се съобразяваш с него и да го избягваш,ако искаш да оцелееш сред хора, от които не си приеман.
Такива различни индивиди могат обаче, ако съберат достатъчно себеподобни, да оформят друго общество и да се чувстват комфортно в него. Както съществуват миниобщества в обществото и се поддържат. Но попаднеш ли сам сред вълците, можеш здраво да си изпатиш.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Лирично отклонение, понеже и тоз ? некой умник(ца) го засегна и аз нема как да не се изкажа:
Жените наистина си извоюваха права , да са наравно с мъжа къмто днешна дата в западното общество, но питам се аз, бидейки еманципатица - това все пак добро ли нещо беше? И наистина ли са толкова равни, колкото изглеждат.
Дойде си с прекалено високата цена, а тя е - масови разводи и купища изоставени и самотни майки, които се нагърбват да носят и бремето на мъжа. Разструктуриране на семейната единица - мъж/жена/дете.
Прекрасно. Ето, имаме ги правата.И кво?
Нека забременяваме на по 40 год за пръв път, нека имаме кариера и да растем професионално, нека си отглеждаме децата сами , а мъжете да скачат от еманципиран цвят на еманципиран цвят както им скимне, закърмени в безотговорност от времената на привидно ''равноправие'', в които живеем.
Мен ако ме питате, нямаше да имам против мъжът ми да ме издържа, аз да си гледам отрочетата , да си чета и да се образовам за кефф,а не за препитаване.
Да си свиря на пиано, рисувам и бродирам..еххх,.ако мозъкът ми само беше настроен така! Но не е.
Едно спокойно ежедневие, по-малко бръчки и бели коси и всеки да е с функциите дето му се полагат.
За съжеление, аз съм типичният представител на съвременната жена и повярвайте ми - с все образованието ми, и др качества дет са ми дар божи, понякога завиждам на по-обикновените женици,без амбиции, които така са се поставили, че да са зависими от мъжете си...че не мога да съм като тях.
Никак не ми е лесно- понякога се чувствам ужасно изтощена да съм еманципирана и независима. Но все пак това е моят път и нямам друг. И много са като мен. Просто съм продукт на това време.