|
Silverbot какво е това всичко? Аз до момента съм на 24. През живота си съм бил с над 25 жени... макар и по за 1 изпразване, имам BMWто което исках (тоест аз исках кола със задно предаване и доволно коне, макар че 150 не са особено много), пробвал съм 7 вида наркотици. Курвите определено не са удоволствие, вече на 100 000% се уверих след последната която дори не успя да ме изпразни, вярно яко ми беше .!.а ми да и е в устата и макар че имаше руса гъста козина по гърба, имаше крехко момичешко тяло и лице и кво, зе да се оплаква че минало много време, тръгна си и аз си тръгнах... Колата ми е кеф да я карам, ама ако я карам така както искам ще се разпадне за 2 дена и на 3тия ще ме вкарат в затвора + също толкова кеф колкото да си карам колата ми е да играя Diablo III само дето в Diablo III мога да правя всичко което играта позволява без някой да ме арестува за това или да ми отнемат правото да играя диабло. За курви пари и да имах повече няма да дам (освен ако нямах наистина много пари, когато просто едната курва до мен щеше да ми се казва приятелка, а аз наистина много пари в тоя живот никога няма да имам и не ми казвайте никога не казвай никога, то в цялата държава на куп няма толкова пари колкото на мен ми трябват да се чувствам наистина сигурен и щастлив.). Марихуанта честно ми омръзна, пуша от 6 години и единсвено щото дилъра ми е пичага пушех, за да се виждам с него чат пат и да виждам как тече неговия живот, то това е същото като на да излезете с някой по на 5 бири и то сумарно става същото като да изпушите 1 двайска. Въпроса е, че спокойно и от това мога и се лишавам, без да го усещам. Явно съм а-социален социопат, ама какво от това такъв съм и не ми пречи, преди ми беше адски мъчно, че не съм щастлив, сега разбрах, че това че не съм щастлив по-никакъв начин не трябва да ме прави нещастен. Просто наистина ми е безразлично... абсолютно безразлично. Единствената реална нужда която изпитвам е да се храня. Имам нужда и от интернет да интернета е 20 лева на месец, тва всъщност е най-евтиното нещо. От телефон нужда нямам освен да си поръчвам китайско, ама мога да ходя и на място да си го вземам, телефона ми не е звънял от вече сигурно месец и не ми пука защото единствените хора които могат да ми се обадят са досадни олигофрени никой от който имам полза или нужда. Физически няма да се разпадна, аз и без това съм развалина и като искам винаги мога да изляза да покарам 30~40 километра колело, тялото ми все ще се тунизира. Ментално... Е то за това е интернет, кеф ти mmorpg кеф ти японска анимация, аз откровенно предпочитам тези неща пред реалните хора. 1 добро нещо не съм видиал от реален човек. Единственото което би ме накарало да си потърся някакъв доход е да се снабдявам с храна, ама то въпроса е, че наистина просто не мога да намеря причина да продължавам. Имам да си догледам 1 ~ 2 японски анимации и да си доиграя Диабло, после няма да има абсолютно нищо което да искам да правя ... наистина. Няма нужда да се гърча в празни надежди. Според мен цялата тая работа със работата е адска измислица. Повечето неща които хората биха правили по самоинициатива биха били адски непродуктивни и безсмислени, а най-лошото е, че сега хората пак правят като цяло адски непродуктивни и безсмислени неща, но на сила за да могат да живеят. Няма по-лошо наказание от безсмислената работа. Макар че винаги има малък% хора които наистина вършат нещо смислено иначе цялата реалност би се срутила. Предполагам голяма част от форумците писали тук са из между тези хора, щото не сте от хората които доброволно бихте могли да вършите безсмислени неща и да не се оплаквате, пък не съм ви видял много да се оплаквате, но филма е че ако вие сте успели по някакъв начин да намерите някаква ниша в живота в която да се сместите... не всеки е. Не казвам, че сте цъфнали и вързали, ама арабия аз дори не мога да усмисля какво ви стимулира да живеете изобщо, на какво се надявате и какво чакате?
Какво смятате ще стане? Или какво става, че да не ви се иска перманенто да напуснете? Аз вече 3та поредна година не мога да се оттърва от мисълта, че не трябва да живея повече... Не си мисля "трябва да направя еди какво си" или "еди какво си" според мен няма нещо което да мога да направя и да промени това ми желание. Опитах с нови приятели, след София се върнах в Пловдив и си намерих куп нови приятели и беше същия ташак както винаги, олигофрени, комплексари... то е казано всеки сам си избира приятелите, ама всъщност избор няма, приятели са ти тия които са ти приятели и това е. Почнах работа, ама то беше бутафорна работа скалъпена специално за мен, пак бая касмет на фона на това да ровя по-кофите, ама като се опитаха да ме накарат реално да върша бутафорна работа направо не издържах, това е еквивалента на това всеки ден да карате някой да ви пребоядисва стената само защото можете, а не защото стената има нужда от нова боя в следващите 3~5 години. Нямам квалификация за реална работа освен физическа такава, пък аз реално не съм много издражлив физически и ще усещам всеки ден като адска мъка и не няма да свикна, а тъкмо обратното тялото ми ще детереорира и няма да мога да водя дори това което имам за нормален живот в момента камо ли някаква работа. Мога да стана някакъв продавач някъде и 300 лева ще ми стигат да си плащам храната и интернета, ама честно за какво да живея като така или иначе както казах, скоро приключвам Diablo III доглеждам си квото аниме ми е останало пък и към тогава ще ми свършват парите с котио се храня, за какво да се опитвам да се снабдя с още пари, като мога да продължавам да водя само същия тотално безразличен ми живот на японска анимация, игри дори работа със задалжителни часове и поне 8 часа интеракция с хора които ще минават ще виждат човека който изобщо не ги интересува и ще продължават, без преспектива за развитие без преспектива за промяна в какво ще се развия от продавач в магазин? Каква ще е промяната? Внезапно жените ще започнат да ме харесват, заради крупния ми месечен доход, охайните ми телесни миризми или сексапилното ми тяло на 1.93 високо бебе? Понякога просто достатъчно е достатъчно, аз дори нямах достатъчно, е на фона на някой направо съм се изкъртил, ама като не получих така или иначе това което исках от всичко... какво от това.
Нямам нито 1 причина да бъда жив и няма да съжалявам за нито 1 нещо оставено в живота. Дори постоянно напоследък се очудвам защо изобщо съм още жив, чудя се защо се бавя при положение, че болезнено добре знам, че ако аз не променя нещо нищо няма да се промени, а аз знам, че няма да променя нищо, понеже кой да знае по-добр от мен и също така до сега честно ви казвам от 3 години на сам НИТО ЕДНА промяна в живота ми не е била за добро НИТО ЕДНА... просто каквото и да стане различно от това което по принцип става е само още и още тотално преебаване. Ако случайно има ад и аз се озова там, след земята ще ми се стори като курортно селище...
_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
