Аз го изгледах два пъти за последната седмица и нещо. Веднъж сама, после със Сашко, който ми се опъваше, че не ще аниме в началото, ама да видиш как изпукахме 13 серии на едно сядане... И как после си идаше от работа и си искаше Куроко но Баске от вратата още.
Тея в АнимеС имат някви проблеми с операционната система, явно. Анимето Е посредствено, клиширано и т.н., обаче клишетата в него са реализирани по безкрайно кефещ начин, а мачовете са си душевен оргазъм, независимо от това колко са клиширани.
По принцип не харесвам фанатично нито един персонаж, обаче всичките успяват да са ми симпатични. Аомине би трябвало да ми лази жестоко по нервите с доста тъпата си мотивация и т.н., ама като му видя магариите по терена, почва да ми се иска да му износя децата. Освен това ебе с глас (Джуничи Сувабе, ебаси) така че му прощавам одма за съдържанието на малоумните реплики. Всъщност изобщо не ме интересува кви ги дрънка, стига да приказва повече.
Кисе е някакъв образ, който бих презряла страстно навсякъде другаде (русоляв бишонен-модел с лигав глас), ама тук е толкова лъчезарен и чистосърдечен сладур, че просто няма как да не го харесам. Душата.
Мидорима на второ гледане също взе да ми става симпатичен. Дето вика Сашо - тоя е зубъра-тройкаджия в анимето.
Кагами е доста хот - аз си падам по такива големи, тъпи и упорити, дето горят като огън.
Всъщност, Куроко ми е най-досаден засега сякаш. По-досаден ми е даже от второстепенните персонажи из разните отбори.
Чакам и аз втори сезон, че не ми се чете като манга това. Искам анимирани мачове със Скрилексоподобна музика в тях, а не неми статични картинки.