Канадците са същата работа - въргалят се по земата и после си лягат с дрехите и обувките в леглата. Опитват се да ми се въргалят така и в лабораторията, ама аз не им давам. А иначе от време на време ходя да гледам детето (Ерик) на един приятел като реши да излезе някъде с жена си и си спомням първия път като го храних къв културен шок си причинихме един на друг. Оставят ме начи да го нахраня и да го сложа да спи. Приспиването е цяла епопея само по себе си, понеже Ерик е свикнал да му се прочете приказка и после да му се изпее песничка преди да заспи. Познайте колко приспивни песнички знам. Та поради тая причина съм го приспивала с Manowar (Master of the Wind), Мила моя мамо (на български, умря си от смях детето), а последния път го накарах да си изпее Twinkle, twinkle little star сам. Но отплеснах се. Храненето. Начи, идва му време на Ерик да яде и аз го водя в банята да му измия ръцете. И Ерик ме гледа с абсолютно объркване и неразбиране. Помагам му аз да си измие ръцете и той ме пита що го карам да прави такива работи. При което аз почвам да го гледам с пълно объркване и неразбиране. Досега се беше въргалял по земята, където бродят хора и една зла котка (Оливър - с него се мразим взаимно), та за мен измиването на ръцете преди вечеря беше най-нормалното нещо на света. Обаче, след разговор с баща му установих, че те не го карат да прави такива работи. У тях вечно е пълен клинч, а Ерик шляпа с едни боси ледени крака навсякъде. Обикновено гледаме телевизия докато му дойде време за сън и аз съм увита с одеало, а той седи по тениска с късо ръкавче и босите крака. И знаете ли кво? Ерик не е бил болен НИКОГА. Един ден не е боледувал. А аз на неговата възраст вече съм изпила ЛИТРИ с антибиотик в нашата стерилизирана къща, където майка ми чистеше по два пъти с прахосмукачка като бяхме малки. Та така с хигиената и цивилизацията.
Мезе, тва твойто с плочките е кат гей тест направо.