Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 2 - не е така буен и богат на идеи, като първи епизод, но главните героини продължават да са същите забавни кифли.
ID:Invaded ep. 3 - продупчената мацка оцеля. Главният се оказа лошко, изманипулира убиеца с фойерверките да се самоубие.
Magia Record: Mahou Shoujo Madoka☆Magica Gaiden (TV) ep. 2 - нещо почна да го бие на тийн драма, ewww.
Detective Conan (TV) ep. 966 - е, поне обясниха защо колата избухна в пламъци така идиотски миналия път - имаме си поредния бомбаджия.
Целият наратив е навързан доста нескопосано, а някои от сцените са с различно качество. Сякаш са правили арката на два паса: втори различен екип е разширил историята до три епизода.
Alps no Shoujo Heidi ep. 3-10 - и друг път съм го казвал, една от силите на World Masterpiece Theater е да даде на зрителя по-реално усещане за местата, в които се развива действието: различно осветление в зависимост от часа на действието, как се отразяват промените в природните условия - вятър, дъжд, мъгла, сняг, виелица... Фоновете може да са по-семпли в сравнение с по-късни заглавия (това тук е от 1974), но са страшно красиви.
В арта и анимация на животните се усеща стилът на Такахата - силно ми напомнят Panda Kopanda и разни Ghibli-евщини. Вмъкнати са и много удачно. Някоя катерица или лисица могат да пребягат набързо през кадър, а елените и другите рогати се виждат в само в далечината, освен ако специално не са във фокуса на разговора.
Историите са семпли, но правдиво свързани със селския бит (хич не е лесно да станеш козарче, колкото и неквалифициран труд да се води), а реакциите на Хайди и другите хлапета са естествени.
Tom Sawyer no Bouken ep. 46-49 - за финала на историята пещерата на МакДъгъл я бяха нарисували доста красиво.
Между другото случайно забелязах, че по-предишния арк - този с балона е най-вероятно вдъхновен от "Том и Хък в чужбина", книга която не съм чел.
Бен Роджърс пък е нарисуван така, че доста прилича на една снимка на Марк Твен, като хлапе.
По традиция превютата на последните няколко епизода съдържат и реклама за следващия сезон на World Masterpiece Theater, а в случая тя предизвика силно позитивна реакция у мен, защото ставаше дума за Kazoku Robinson Hyouryuuki. Познатата музика и хитрата дяволита усмивка на Флоне, която е доста сходен с Том пакостлив персонаж събудиха чувство на носталгия...нищо че приключих анимето преди по-малко от месец.
Кратък списък с промените спрямо оригинала, които ми направиха най-лошо впечатление:
- Джим е собственост на леля Поли, което е глупаво по много причини.
От една страна тя е бедна вдовица, която не може да си позволи такива неща, но най-важното е, че никак не се връзва с моралния и кодекс.
- Джо Харпър има баща, но пък няма майка. В книгата е точно обратното (още има и две сестри).
- Ребека Тачър е червенокоса вместо руса.
- Индианеца Джо убива съратника си и по-късно загива от ръката на шерифа.
- Някъде в началото на историята Том и Хък търсят съкровището на Морел, но когато накрая Индианеца Джо го намира, никой не прави връзката.
- В множество случаи Том и Хък вършат точно това, което се предполага според книгата, но с различна мотивация... Какво им е пречело да оставят оригиналната?
- Историята с белия кон и индианците от арката, в която Том е на гости на леля Сали е твърде тъпа.
В крайна сметка гледах анимето точно заради разликите с оригинала. Някои от тях не бяха съвсем удачни, други пък бяха добри заемки от останалите книги на Марк Твен. Най-ценното за мен са прекрасните фонове и най-различните плавателни средства по Мисисипи взети от въпросния период.