Не съм предала каузата
И по-надолу е доказателството - началото на гавър с Наруто и шонен бозите като цяло. Нещо не ме радва толкова, колкото предишното ми произведение, но какво да се прави. Колкото и да е клиширан шонена, досега не е успял да ме издразни толкова много. Нещото е недовършено. Работя по въпроса
СЦЕНАРИЙ ЗА ОКОЛО 30 СЕРИИ НА НАРУТО
Епизод 415672 на Наруто.
Слънчево утро в Коноха. Мирният народ щъка насам-натам, а четирите физиономии на Хокагетата си стоят все така издълбани в скалата. Всичко е идилично и спокойно. В този момент от един прозорец изскача нещо ситно, с носна кърпа на лицето и гигантски ръбест вързоп на гърба. To изчезва в дaлeчината, рипайки по покривите и крещейки “What a howl! What a howl!” Ниско долу малкият Конохамару щастливо си гълта сопола.
Следваща сцена – дават моста, на който обикновено Наруто, Сакура и Саске чакат с часове наред Какаши. Само че този път нещата са малко различни. По инициатива на Сакура, на която преди дни са й открили зачатъци на разширени вени, тримата приятели са се наговорили да идат на въпросното място два часа след определеното време. Така и правят. За техен ужас, обаче, заварват един нeпривично подивял Какаши, който ги подкарва като овце към щаб квартирата на Коноха. Стигайки там, приятелите застават лице в лице с Шизуне – вярната последователка на Цунаде, която поради някаква причина замества петия хокаге в разпределението на екипите по мисии за деня. Какаши избухва и се скарва с Шизуне, защото никой в скапания град не си мърда пръста, за да опази имуществото на околните и вече ограбват хората, докато си спят в леглата. На Шизуне й писва да го слуша й затова натирва и него, и подопечните му да правят каквото си поискат.
Вече навън, Какаши се обръща към екипа си с вдъхновяваща реч. От несвързаните, нервни слова, приятелите най-сетне успяват да сглобят, че всъщност тази сутрин някой се е промъкнал в дома на сенсея и му е откраднал цялата розова литература. Какаши обявява, че задачата за деня е намирането и наказанието на наглия злодей. Мисията, разбира се, е поставена в А категория.
Наруто е въодушевен, Саске се подсмихва надменно, а Сакура, както обикновено, служи единствено за цветови баланс в анимето. Отиват на местопрестъплението. Какаши се опитва да среже дланта си с кунай, за да пусне кръвчица и да извърши призоваването на верните копои. Тъй като поради силните емоции ръцете му треперят, той без да иска се порязва твърде надълбоко. Успява, обаче, героически да издържи на обилното кръвотечение и губи свяст едва след като и последното от кучетата е пратено по следите на крадеца. Междувременно децата се опитват да овладеят кръвоизлива, но Какаши ги спира с думите:
-Не мислете за мен! Спасете тях! Бързайте! Честта на Коноха е във вашите ръце!
След което главата му клюмва в скута на Сакура и той се отнася моментно в един по-добър свят без крадци. Приятелите стърчат и гледат проснатото в локвата кръв тяло, стиснали юмруци и полузадушени от напиращите отвътре чувства. Въпреки че се намират в стаята, върху тях драматично се лее дъжд на талази. След кратко преклонение пред все още топлите тленни останки, те решават, че е време за мъст.
Окрилени от важността на своята мисия, тримата хукват след кучетата. Тичат с онзи специфичен за всички нинджи бяг, при който ръцете се веят някъде назад като откачени от раменните стави.
След като се отдалечават на около 600 километра от селото, те най-сетне успяват да настигнат негодника, който се оказва малко и вкиснато старче. Една от основните причини за лошото му настроение, са болките в простатата, които отново го тормозят. Заради тях, то не може и да се порадва пълноценно на прекрасната колекция от илюстрирани арлекини на Какаши. Това, което допълнително го афектира, е обстоятелството, че след целонощен обход, то не е намерило дори чифт пробити бикини. Очевидно местните жени наблягат на странно мрежесто бельо, или кожени здрави гащи, покрити с джобове и секретни отделения, в които да могат да се носят есенциални неща като шурикените и кунаите. Виждайки Сакура, старчето видимо се оживява, след което се телепортира върху гръдния й кош, където остава да виси неопределено време, търкайки лицето си в напращялата й млада плът. Неземната наслада е грубо прекъсната от Наруто, който не може да понесе подобно срамотно отношение към любимата му. Следват няколко мига на схватка, през които бъдещият хокаге основно си връзва ръцете на фльонга и изорава околния периметър с нос. Битката приключва с позорна загуба. Наруто лежи пребит и нагъзен, а старчето се възползва от ситуацията, за да стисне двете бузи на задника му, изкрещявайки “Би-бип” и да избяга.
Следваща сцена. Отново сме в Коноха, този път в кабинета на Цунаде. Кипи оживление. Разни хора влизат и излизат, купчини с документи се внасят и изнасят...Цунаде с властен тон раздава заповеди наляво и надясно. Нервна е и никой не се чувства в безопасност около нея. В стаята влиза Шизуне. Цунаде нарежда:
-Докладвай!
-Ами, приготовленията вървят успешно. Вече издигнахме шатрите, в които ще се проведат съответните мероприятия. Гостите започнаха да пристигат. За момента успяваме да намерим подслон за всеки.
-Много добре! Вземи този списък. – подава й лист хартия - Искам да доведеш всички, чиито имена присъстват в него за инструктаж!
Шизуне хвърля един поглед и съобщава:
-Цунаде-сама, има един проблем.
-Проблем ли? Какъв проблем?
-Ами току що ми докладваха, че са приели Какаши в интензивното отделение. Състоянието му е тежко. Загубил е много кръв. Ще оживее и дори ще може да участва в събитието, но не и като водещ.
-По дяволите! Тогава извикай онзи идиот Ирука на негово място. Все за нещо трябва да послужи и той!
-Ок! До 10 минути ще са при теб.
Шизуне излиза, а Цунаде уморено разтърква клепачи. В стаята влиза Джирая:
-Викала си ме.
-Да. Ти ще поемеш “Срещата на анонимните темерути”. Ще се проведе в шатра номер 14.
-МООООЛЯЯЯЯ??? Нали ми обеща, че ще водя “Срещата на анонимните дразнещи девойки, влачещи се след главния герой”???
-Стига Джирая! Ти си точният човек за темерутите! Ирука няма да може да се справи с тях!
-Нали Какаши щеше да ги води?
-Какаши е ранен. И разжалван. Сега реших да го пратя да участва в “Срещата на анонимните даскали на главния герой”.
-Цунаде! Не искам при темерутите!
-Никой не иска. Но и те са хора. И те имат нужда от внимание.
Джирая псува през зъби:
-Де го чукаш, де се пука...
Тръгва поток от flashbacks, които като никога имат някакъв смисъл и хвърлят малко светлина върху ситуацията:
Цунаде спи, а Джирая се приближава до леглото й и започва да стене. И така цял месец. Всичко е част от мащабния план на Джирая, целящ посредством внимателна обработка на подсъзнателно ниво, да накара Цунаде да му пусне,. Разбира се, нещата се объркват. Цунаде се буди подгизнала няколко нощи подред и накрая от отчаяние посяга към Съновника на Фройд. Само седмица след това, тя вече е напълно вманиачена. Изчела е цялото творчество на гореспоменатия и работи над създаването на нови техники за атака и лечение, комбиниращи чакра + психология. Тъй като новите книги я насърчават да се самовглъбява и да анализира себе си и околността, тя стига до един доста стряскащ извод, а именно, че шоненът като стил е затънал наистина здраво. Силно разтревожена за съществуването на града и за собственото си битие, тя решава да подхване широкомащабна кампания за спасение на западащите шонен-сериали. Кампанията включва организиране на множество семинари, посветени на проблематиката и символизма в шонена, както и срещи на хора със сходни интереси и проблеми.
Flashback-ът свършва. Джирая е нещастен, но не смее да си признае за пакостта, защото, колкото и да е дърт, все още не му се мре. Затова казва на Цунаде, че е съгласен да поеме мисията и отива някъде да се напие от скръб. Цунаде продължава да работи. След няколко минути при нея влиза пребледнялата Шизуне:
-Цунаде-сама, тайхен да!
Следваща сцена. Цунаде, Шизуне, Сакура и Саске са заобиколили едно болнично легло и гледат със сериозни изражения.
-Е, чудесно! – вбесява се Цунаде. – Само това липсваше! Какво точно стана?
Наруто, който лежи по корем на леглото се опитва да обясни, но резултатът е меко-казано неразбираем. Сакура решава най-сетне да демонстрира някаква полза от себе си и разказва подробно случилото се. След това споделя своите предположения:
-Изглежда, че старецът му е приложил някаква техника, която не му позволява да използва думите хокаге, мамору и тебайо*.
Цунаде кимва. Нищо чудно, че след като са му отрязали 75% от речника, на Наруто нищо не му се разбира. Шизуне започва да истерясва:
-Ами сега? Какво ще правим, Цунаде-сама? Наруто е звездата на нашия отбор! Без него сме загубени.
-Млъкни, Шизуне! – сопва се хокагето. – Пречиш ми да се съсредоточа!
След което поставя длани на задника на Наруто и започва да го сканира с чакра. След секунди отдръпва ръцете си с потресена физиономия:
-Масака!
Сяда на един стол и започва да мисли.
-Какво му е? – опитва се да изглежда минимално заинтригуван Саске.
-Това джуцу...Не вярвах, че ще го видя отново...
-Но какво е то? – пита Сакура.
Цунаде обяснява с гробовен тон, гледайки сериозно в една точка:
-Много напреднала и сложна техника. Казва се “Би Бип”. Чрез натискане на определени акупунктурни точки по седалището, тя е в състояние да прати по гръбначния стълб нервен импулс, който да дезактивира речевите центрове в главния мозък.
Шизуне се изцъкля ужасено:
-Цунаде-сама, нали не искаш да кажеш...
-Не искам да го кажа, Шизуне, но това е горчивата истина. ТОЙ е тук.
Шизуне се размазва на пода и започва да ридае:
-О, не-е! Ние сме загубени-и.
-И какво в крайна сметка става? – започва да се дразни Саске. – След като са му приложили джуцу, дезактивирай го. Нали си велика докторка!
-Не мога.
-НАААНИИИ? – възкликват всички потресено.
-Техниката може да се дезактивира само от този, който я е направил! Саске, Сакура, Наруто! Задача S-ранг! Намерете стареца и го накарайте да оправи Наруто!
-Но ние имаме други задачи! Нали участваме в срещите?
-Планът се променя. На срещата на дразнещите девойки ще иде Хината. Ще пратя Шикамару на срещата на ужасните най-добри приятели.
-Хай!
Децата се изнизват.
Цунаде остава да стърчи в стаята, стиснала юмруци. Процежда през зъби:
-Хапосай...
Нова сцена. Цунаде открива “Първата конференция за спасение на шонен сериалите” с тържествена реч. В тълпата се чуват различни подвиквания:
-Гледай, гледай, Килуа! Виж лицата в скалата!
-Даааа! Сугееее!
-Хм, интересно. Успели са да издълбаят фигури във вулканична скала.
-Хайде, хайде професор Курапика! Не можеш ли да разпуснеш малко?
-Никакъв шанс, Леорио. Подготвям се психически за срещата на отмъстителите с тежко детство, която ще се проведе след малко. Трябва да съм на ниво. А ти няма ли да порепетираш за своята среща?
-Ами може би трябва, но не знам как точно. Ето, виж, аз съм в девета глуха шатра. Там е срещата на анонимните различни, безполезни персонажи, без които анимето би изглеждало много по-добре!
-Ясно. Разбирам.
-Аз пък не разбирам защо трябваше да се влачим тук, Кагоме! Искам в къщи! Имам си достатъчно работа, за да се занимавам и с тези простотии.
-Млъкни Инуяша! Хората бяха така любезни да ни поканят.
-Да. И ние получихме покани.
-Санго? На коя среща ще сте?
-Ами аз съм при анонимните ревнивки, а Мироку е при поддържащите персонажи с леки полигамни наклонности.
-Ранма но бака! Казах ти да не го изпускаш от поглед! Сега кой знае колко неприятности ще създаде!
-Кавай ку не! Какво съм вин...
Изведнъж ни в клин, ни в ръкав тръгват flashbacks, показващи всички моменти, в които Наруто е крещял, че ще става хокаге, или че ще защитава някого. По обясними причини, това заема следващите десет епизода. Новият епизод започва с ретроспекция на flashbacks, която утрепва 70% от времето. След като тя свършва, създателите се връщат към конференцията в Коноха. Всички вече са се разпределили по шатрите.
В шатра номер едно се провежда “Среща на анонимните главни герои”. Цунаде, която е chairlady-то влиза и се обръща към събраното множество с намерението да изкара подготвената за случая реч. Гледката я кара да си глътне езика. Когато си възвръща речевите способности, тя се сопва в микрофона:
-Ама какво е това безобразие? Това да не ви е детска градина? Я веднага да напуснат всички, които са на възраст под 18 години! Вед-на-га!
Тълпата се излива навън с недоволен ропот. В шатрата остава един единствен индивид – мъничък, крехък, с дълга червеникава коса и Х-образен белег на бузата.
Цунаде го гледа с празен поглед:
-Момиченце. Сбъркала си шатрата.
-Ама, аз съм мъж, де гозару!
-Мъж ли? – изцъкля се Цунаде. След което с надежда в гласа пита:
-А на колко си години?
-На 28, де гозару.
Цунаде примигва объркано. След това заравя пръсти в косата си и започва да крещи истерично:
-Как по дяволите очакват скапаният стил да се оправи при положение, че всичките главни герои са или в пубертета, или дори не са го изкарали още???
Обръща се към нинджите около нея и им нарежда:
-Няма как! Повикайте ги отново да влязат.
Минават десетина минути на тягостно чакане, в които, за да не скучае човек, отново гледа flashbacks с Наруто. След като народът се събира Цунаде започва проверка по списъка:
-Сагара Соске.
-Сър!
-Ъ-ъ, само да е достатъчно. Саотоме... – прекъсва я разгневен глас:
-Нали уж беше среща на АНОНИМНИТЕ главни герои.
Цунаде се втренчва в протестиращия:
-Излъгала съм. Пък и кой главен герой би искал да е анонимен? Ти искаш ли?
-Ми...май не.
-Кой си тогава?
-Казума.
-Само Казума?
-Да!
-Казума, Казума...да! Отбелязан си. Да продължим! Саотоме Ранма.
-Да.
-Тендо Акане.
Някаква фигура се възправя и заявява със студен глас:
-Има грешка.
-Каква грешка?
-Аз съм жена!
-Наистина ли? – Цунаде се съсредоточава в търсене на главни и вторични полови белези. – Ама това сигурно ли е?
-Михихихихи. – изхилва се Ранма, който стои до спорната персона. – Казаха ли ти го, а? – отнася силен удар по главата и е проснат в безсъзнание.
Цунаде гледа скептично:
-Виж сега! Щом искаш да си жена – ок. Изборът си е твой. Но ако решиш, че си такава, мястото ти не е тук. Избери си някоя от другите срещи. Примерно тази на анонимните ревнивки.
Акане напуска шатрата, съскайки и се отправя към тази с дразнещите девойки, влачещи се след главния герой, която според нея, по й приляга. На въпросната среща, жените вече са обсъдили своите цикли и сега таман са преминали на следващата любима тема - мъжете. Ирука-сенсей се опитва да привлече вниманието на околните, но си остава абсолютно пренебрегнат.
-...и представяте ли си? Идиотът си взриви шкафчето за обувки!
-Леле, леле! Кана-чан, не ти е никак лесно! Ааааа, Акане-чан, здрасти! Кана-чан, този на Акане-чан пък се превръща в жена като го полеят със студена вода.
-Наистина ли? Та това е невъзможно?
-А, невъзможно! Всякакви безвкусици им хрумват на мангаките напоследък. Моят Инуяша, например е полудемон.
Останалите изглеждат говорещата състрадателно.
-И как е?
-Ами трудно. Кана-чан, ти трябва да си щастлива, че твоят е просто обикновен идиот.
-Наистина. Не бях поглеждала нещата от този ъгъл...
Акане се тропва уморено на земята до тях.
-Да ти кажа, Кагоме-чан, видях ви двамата с Инуяша. Той е много по-свестен от Ранма. Не го чух нито да те обижда, нито да ти се присмива. А Ранма се държи лошо с мене постоянно!
-Милата! Наистина ли е толкова зле?
-Извинете! – опитва се отново да се намеси Ирука-сенсей.
-Ами зле е, да! Току що пак го направи. Едвам издържам вече! В крайна сметка, всеки си има достойнство!
-Мда-а!
-И никога не оценява това, което правя. Например, колкото и да се старая заради него, той винаги ми критикува готвенето!
-Това и моят го прави! – обажда се четвърта девойка.
-Каору-чан?! Наистина ли? Кеншин изглежда най-милото същество на света! Не мога да повярвам, че би направил нещо подобно!
-Така е. Той винаги е вежлив и почтителен. Но го прави. И това далеч не е най-лошото.
Акане примигва срещу нея:
-Че какво по-лошо може да има?
-Ъ-ъ, извинете...-прави поредния нещастен опит сенсеят.
-Ами виж сега. Той никога не забелязва чувствата ми. Пренебрегва всичките ми празници. Изобщо не ми обръща внимание. Мисли за мен само когато някой гадняр ме отвлече, или заплаши да ме убие. А и тогава не знам дали не мисли повече за собственото си его!
-И моят така!
-И моят!
-И моят!
-Абсолютно същата работа!
-Ама едно към едно, просто!
-Да не говорим, че изобщо не се пази. Знаете ли в какво състояние ми се е прибирал? Въобще не си дава сметка колко се притеснявам за него! А мен ме боли сърцето за всяка рана, която получи! Надали ще издържа дълго на това темпо. Постоянно очаквам някой да ми донесе най-страшната вест. Но не! На него не му пука за това! Науми ли си нещо и веднага – юруш в боя!
-И моят така!
-И моят!
-И моят!
-Абе защо са толкова еднакви всичките?
-Питай мангаките. И аз не знам защо трябва постоянно да се млатят. Не са ли чували за мирно разрешаване на конфликтите?
-ИЗВИНЕТЕ!
-Едва ли! Ама нали знаете, мъжете са си тъпи по принцип. Какво ли щяха да правят без нас?
-Загубени са! Ето какво!
-Да бе! Добре, че сме ние. Иначе направо ще си умрат така!
-А ДА ВИ Е ХРУМВАЛНО СЛУЧАЙНО, СКАПАНИ, ПРЕТЕНЦИОЗНИ, КУХИ ФЛЬОРЦИ ТАКИВА, ДЕТО НЕ СЛУЖИТЕ ЗА АБСОЛЮТНО НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА ЛАЗИТЕ ПО НЕРВИТЕ НА АУДИТОРИЯТА, ЧЕ АКО ЕЙ СЕГА НА МИГА ИЗПУКАТЕ ВСИЧКИТЕ, СВЕТЪТ ЩЕ БЪДЕ ЕДНО МНОГО ПО-ХУБАВО МЯСТО??? – не успява да издържи Ирука-сенсей.
Настъпва гробовна тишина, смутена само от свистенето на едно огромно хартиено ветрило. Следва трясък и Ирука-сенсей потъва в забвение.
-Тъпи мъжки! – изръмжава ядосано Кана-чан.
На безопасно разстояние от там се провежда срещата на анонимните главни гадняри. Материята на тяхната шатра е напълно съобразена със съдържимото. Това вероятно е единствената по рода си подобна конструкция, направена от легирана с волфрам стомана и облицована с динасови огнеупори отвътре. Около нея са натрупани чували с пясък. Взетите мерки, обаче, не успяват дори да намалят звуковото замърсяване в околността:
-БУАХАХАХАХАХАХАХХА-А-АААА!
-ХАХАХХАХАХАХАХА!
-Михихихихи!
-АХА-АХА-ХА-ХА-А!
-ХОХОХОХОХОХО!
-ХАХА!
-МУАХАХА!
-Блях!
Гаднярите на пръв поглед са много различни. Даже, хуманоидната форма не е задължителна. И въпреки това, по-внимателното вглеждане би установило, че имат и други общи неща, освен повърнята от смях по пода. Ако Цунаде можеше да надникне вътре в този момент, със сигурно би заревала с глас. Защото дори водещият Орочимару е зарязал предначертания план, за да прави далеч по-привични за него неща, заедно с останалите хилещи се и изцъклени идиоти.
Встрани от цялото това море от жалки оправдания за отрицателни персонажи, стои хубав тип, облечен като клоун, с нарисувани сълзичка и звездичка на бузите. Той кротко се опитва да си построи къщичка от карти, но насилствено изкарания от десетките зейнали гърла въздух винаги му я разваля. Накрая му писва. Той става, счупва стойка тип фризьор-травестит и оглежда олигавеното множество. Въздъхва с огорчение и изскърцва с педерастки глас:
-Не съм за тук.
След, което отмята платнището от входа и се понася нанякъде в търсене на малки момченца.
В съседство нещата също не успяват да протекат според плана. Причината в случая е най-вече абсолютната неспособност на присъстващите да водят диалог, било то орално, визуално или мануално. Водещият Джирая, който е поркан като цял хамбар земеделски сечива накуп, се опитва да разчупи обстановката:
-Хальо, Ричи? Она там бе, она, с белиот шлифер. Мнооооо готин шлифер ша знайш! У, ма тфа са кондомчета, ъ-ъ исках да каа кодачита...една, дфе-ее, три-и, четтиииирри-и... Закфо са ти толкоа саби бе! Хлъц! Я, ма тфа Итачи ли е?Асс Итачи мноо го тачим! Каде се затри бе момчурляк? Брат ти та търсеше да те убива. Фикам му, Итачи е пич ва! Шо ша го трепеш? Ма на! Хлъц! Еееееее, момчетаааааа, ас фас мноу фи уажаам! Нали ба? Па оная дърта пърцуца да мре! Ко не й беха големите цици, никфо фнимание немаше да й обърна! Нали ба? Вие фиждале ли сте ги на Цунаде циците, ааааа? На Цицаде цуните? Ааааааа? Не са цици, дини сааааааа. Ма са меки цици-мекици! Ма да бре! Нали ба?
Всъщност единствената шатра, в която цари култура и просвета е тази, в която се намират Учителите.
-Опитайте това! Прекрасен Дом Периньон! Мой набор.
-Вълшебство! Амброзия! Винаги сте знаел какво да пиете, Хико! Но да се върнем на темата. Какво ще кажете за невероятния дует на Насакото Яката и Кура Катагреда в прекрасната ария от магнум опусът Почешиме Подупето?
-Прекрасно! Неземно! Биске, вие ме очаровате! Не знаех, че обичате класиката.
-О, тя е моята първа любов. Някога даже учех оперно пеене. Бях алт.
-Вие? Алт? Такава нежна и крехка натура като вас?
-Но, Хико, спрете, моля ви се! Карате ме да се изчервявам!
-Ох!
-Какво ви е, Какаши? Зле ли ви е? Колко сте блед! Ето, положете изстрадалата си глава в скута ми!
-Биске, вие сте ангел! Но уви, страданията ми не са физически...
И тъй нататък.
Следва продължение.
*Това тебайо си нямам и понятие какво значи, нито дали се пише така, но Наруто го слага минимум по веднъж на всяко свое изречение.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
). горкият какаши...основна жертва...
Ма Биске и Хико някак не ми пасват много в тандем.
