#maniax
ами вече всякакви
преди повече предирях и предпочитах разни teen книжлета: борис виан, маркиз дьо сад, артур рембо, лотреамон. даже изпаднах до там да прочета и някои неща на салвадор дали...
сега чета наред всичко, което не съм чел и за което реша, че заглавието ми допада. конкретно в момента чета вергилий.
фен съм на п.г. удхаус, тери пратчет и дъглас адамс. харесвам уилям гибсън, дашиъл хамет, реймънд чандлър, джон ъпдайк, рей бредбъри, о'хенри, станислав лем. една от любимите ми книги е спомените на казанова. по азиатските теми се зарибих 3-4 клас, когато прочетох речни заливи на ши най ан, навярно една от най-препрочитаните книги в живота ми.
грубо казано, нямам любим стил (е, има стилове, които не понасям), чета каквото ми харесва и обичам да е различно и ако може да ме изненадва. жалкото е, че с годините чета все по-малко. сега чета средно между 2 и 5 книги на месец, като част от това са и препрочитане на любими книги, защото не ми остава време да се разходя за ново четиво, ако изобщо си харесам нещо де.
на какво дължа тоз интерес все пак?
забравих да спомена за saikano. приятно филмче, но след първите серии се бях настроил за някаква по-dark психария, а финалните епизоди някак си загубиха набраната инерция и нещата не ескалираха, както се бях подготвил духовно. все пак, общото ми впечатление е положително и го препоръчвам на който мога. финалът определено ми допадна, много по японски. нищо чудно да съм проронил и някоя друга сълза накрая, обичам да се потапям в атмосферата, ако историята ми допадне.