Регистриран на: Съб Юни 24, 2006 7:29 pm
Мнения: 737
Местоположение: Heaven on Earth Back again Into Under Far in between Through it In it And above...
|
Отхапете ми главата, но СайКано... Ох отегчи ме. Опитах да го харесам, опитах да се разчувствам, дадох вс от себе си да пусна поне една сълза на края. Нъцки. Добросъвестно го гледах, с предварително проучване, с препоръки, с чужди мнения, пресяти за и против позиции. И все пак. Честно казано към един момент започнах да се чудя, уат дъ фък ми не е наред, та ентусиазма и емоционалната ми съпричастност са с минусови стойности. Съмянвам се обаче, че го изгледах докрай, само защото нямах нет => възможност да дръпна нещо др тази седмица. И сега докато чета вс тези мнения, за дълбочината, величието и етц все силно положителни черти изпитвам едва ли не вина, че не ми е допаднало. И сега какво, ако без да го поставям в паралел с друг сериал, заявя открито на тези препоръчали ми го "Ей, пичове, мен не ме докосна. Не успях да видя и усетя това което и вие. Сорри", ще стана ли обект на всеобща ненавист. Или ще ми се постави "компетенцията" под въпрос. Ако си човек с изграден вкус и предпочитания, не мисля, че би ти оказало влияние дали си гледал 20 заглавия преди него или 200. И за каква компетенция можем да говорим, когато става въпрос за личност, за предпочитание 
Използвам този форум от 2 години минимум, за да избирам с помощта на вашето мнение следващия сериал, който да изгледам. Следователно см изчела почти всичко казано и изписано от почти всички по въпросите на голям брой продукции. Което ще рече, че много са плюли това което см харесвала и см намирала(че и сега преценявам като) култово, респективно също толкова мн са се възхищавали на филми, които не са възбудили в мене никаква др емоция освен раздразнение. И досега нито веднъж не см изпитала желанието да оплювам и заклеймявам чиито и да било вкус, че и ниво на интелигентност. Дори напротив, искрено см се забавлявала на добре написаните и обосновани мнения независимо каква позиция са защитавали. Нека има спор, няма лощо, нека има хъс, няма лошо, всеки обича да изразява впечатленията си, да споделя влиянието на нещо върху себе си. Но необходимо ли е при сблъсъка с различно мислене, да се появяват негативни емоции? Др личност, друг характер, хубаво, запомни му мнението, разбери го, зарадвай се, че си опознал още една гледна точка, че си срещнал още един различен човек. Сякаш колекционираш марки. Колекционирането на хора е далеч по-забавно обаче. Ух незнам доколко ме разбрахте, по-скоро незнам до колко успях да си събера разсъжденията в нещо смислено и завършено. Просто идеята ми е, че каквото и да харесва, каквото и да плюе, това си е той, човекът отсреща. И всеки опит да го промениш, дори и с минималното пренасочване на вкуса в дадена "приемлива" за теб самия посока си е разхищение на индивидуалности. Че и на усилия, защото промените си се задвижват отвътре. Самички. Пука му на отвътрето, че еди кой си не му се кефи.
И за момент да се върна на СайКано-то. Изпитвам силна нужда да се съглася с мнението на резач. Почувствах го това аниме по едва ли не същия начин. Все едно някой се опитваше да ми внуши "Ей тука трябва да ти е тежко, ей тука трябва да ти е романтично, ей тука трябва малко да се разхлипаш, ей тука вече трябва да се скъсаш от рев, ей тука да те обземат едни угризения на съвестта за това какво господи правим със нашия свят, о дом наш, унищожаван от самите нас наш." It freaked me out. Really. Това, че анимацията не ми допадна(ох, тези муцунки...  така и не престанах да го сравнявам с Фемили гай), или пък странните обстоятелства на тази война от сорта на това защо сега война, кой срещу кого, какъв им е проблемът го преглътнах. Успях някак си да потисна и въпросите Защо точно това хилаво девойче, ще да е баси и мощното оръжие, а не някой Робокоп-ец? Как така хем са наблъскали в нея всички тез джаджи, хем има място за повечето й... абе по-скоро някои от вътрешните й органи? Викам си ок, приемам го щом е в името на историята. Не ми пука. Съсредоточи се върху другото. То какво др остана? Ах любовната история. Е ок, след като вс др елементи по това аниме са ми отрязани, предполагам, че тя ще бъде гвоздеят на програмата. Да, ама не я почувствах. Ама никак. Не усетих любов, a аз см емпат. Демек усещам ги нещата.  Любовните истории гледам по-малко с ума, повече с емоциите си. Кое от двете не ми е наред, за да не ме докосне това никак, вие кажете... 
П.П. Писах мн, ако ви мързи да четете, възхитете се на лилавото, нямам претенции
П.П.П. Ах да и да вмъкна, докато си казвах какво ми е мнението за СайКано, единствената ми цел беше да покажа аз каква см, как ги чувствам нещата, как реагирам на това което ми се показва. Демек да демонстрирам себе си, в най-слабо егоцентричния смисъл на думата. Не да засягам тези, които го харесват, не см и помисляла за тези, които го харесват, извън рамките на това да запазя учтивост и добър тон. Със същата идея, предполагам и повечето, да не кажа всички, коментират даден проблем. Виж, вече ако си човек с комплекси, който има за цел да се направи на мастер, или пък просто ти се иска да се заядеш и понапсуваш с някого тогава е различно. С такива, няма нужда да се губят време и словесност. Но смятам всички сте в състояние да различите подбудите на пишещия. Следователно пак. Проблеми не виждам, вс е чесане на езиците... клавиатурите... Не го владея ПЦ сленг-а 
П.П.П.П. Понеже чета, какво се е пуснало докато пиша. Е... Говорим за изкуство. То си е строго субективно по презумция, и създаването му и посланието му. Но като цяло когато създаваш изкуство, ти вграждаш себе си в него, барабар с все тъмните малки кътчета на душата ти Ох... Спирам, ще обтегна още някой хоби-психологичен локум и вече всеки ще ми отбягва мненията, стига да види сигналното лилаво
_________________
Той. Стъпва бавно. Много бавно. Танцува тежко върху горещите парченца кожа. Облизва острието на ножа. Опиянява се и се усмихва. Подръпва завивките на леглото. Сяда на стола, отпуска ръце и гледа как кръвта засъхва по чаршафите. Пее.
|
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
