Един мъдър човек каза:
Аз обичам да излизам с по-злета от мене, защото на техен фон винаги изглеждам юбер-куул
Много е смешно да си свидетел на това, действително. Хора, които се обграждат се с някаква странна среда, например по-малки от тях с 5-6 години. Или пък осезаемо по-глупави, варианти бол. И после, когато се приберат вкъщи си мислят "Малее, колко съм як/а, как ме уважават хората" К'ви хора, бе!
Страшно се дразня на такива случаи. Много е лесно да си нависоко в очите на хора, които не са ти на нивото. И как нито един от тези "готини" не се събира с "равни"? Защото там реалността ще го блъсне фронтално (може и анално) и ще види колко е назад с живота и развитието си. Слаба работа....
Разбира се, всеки обича да бъде ценен, уважаван, обичан, харесван и всякакви такива положителни оценки на личността му, но този начин не е правилен. Важно е да бъдеш щастлив, спор няма, но така сам си спираш развитието. Смятам, че е редно човек да обитава подбуждащ към конкуренция хабитат. Такъв, който ще те стимулира да постигаш още и още, а не да верифицира инфантилната представа, че всичко ти е супер и си върви по ноти.
Е, съществува възможност причината да е друго. Съвсем логично звучи подобна личност просто да е изключен от общността си на равни, тъй като не отговаря на критериите й. Дет' се вика "Всичко хубаво, ама няма какво да си кажем".
На фона на смотаняци, дечица, по-глупави, по-необразовани, с по-нисък социален статус и какво ли още не наистина изглеждаш прекрасен, но защо не отидеш да се състезаваш с хора от твоята категория.
Просто не се въздържах да споделя тези си мисли с вас, държа много на мнението ви. Пък и сигурно всички сте очаквали, че няма да липсвам дълго. Макар, че форумът за мен отдавна се е изчерпал и не представлява кой знае какво забавление.
Е, какво мислите?
_________________ The Queen of tarts, she ate some hearts. The Jack of tarts, he stole these hearts....
psycho gay rapist werewolf!!!!
Последна промяна seki на Съб Яну 27, 2007 3:33 am, променена общо 1 път
|