Кыв ви е проблемыт с чупливата коса, не разбрах? Тва че не стои под контрол ли? Ми че в тва й е чара баси!
Моята коса е необуздана (като стопанката си).
Обожавам я - тя е едно от най-красивите неща в мен - гыста, с красив цвят, който позволява блясык, на кыдрици. Като я измия сыс зелен пантен и после и с балсам става просто чудесна и на вид, и на допир, и на мирис. Особено като ме огрее слынцето - свети и мирише на топлина и шампоан. Прекрасен водопад от коса, в който да заровиш рыце и да го усетиш да изтича между прыстите ти. Ами усещането вырху голата кожа? Ммммммм, обичам коса да се стели по мен!
Единствените интервенции, които сым и правила, с изключение на епизодичните подрязвания на врыхчетата, са кыносване (два пыти през целия ми живот, щото много трудоемко баси). Като се постарах да си намеря истинска кына - а не тая былгарската, дето сыдыржа боя. Не й правя маски и прочее. Мия я максимум два пыти седмично, след банята куфея здраво (сыс завыртане) за да я изтрыскам от водата и да я разпадна на малки кыдрици. Ползвам сешоар безкрайно рядко, само в случай на спешност. Беше до крыста преди време, но се поизтощи и я отрязах. На ви снимка да видите как изглеждаше:
http://i64.photobucket.com/albums/h162/ ... C01117.jpg
В момента е здрава, твырда (мразя пухкава коса - моята става пухкава само като се нацепи) и ыыы еластична?
Жива коса. Коса с характер. МОЯТА коса
Напоследык заформям бял кичур горе в дясно - ако се дыржи прилично, скоро ще стана като Роук от Х-мен.
ПП. Най-добрата ми приятелка и гаджето й, пык имат истински златни реки на главата. Нейната е чуплива като моята, а неговата е права и тежка, а в сыщото време гладка като коприна. Ето това е една истинска, сывсем човешка, неподправена, несинтетизирана и нехимизирана красота. Обичам!
За чий им е изтрябвало на хората да сысипват това с някви изкуственяжи???