Вчера погълнах бая вербални сперматозоиди и ми се искаше да се разплача ... Ерм това прозвуча грешно нали
Ахахха и въпреки това усещането е сигурно най-близкото което някога ще усетя до изнасилване.
Значи отивам в университета да предам една домашна и да се моля да правя 1 контролна, като въпросната домашна я писах на лаптопа си там на място в читалнята (както винаги). Обаче приключих прекалено рано с домашната и почнах да званя подред на колегите да видя да не би някой да се е прекарал и да е близо до университета. Върза ми от втория опит. Една колежка която няма как да не кажа, че бая ме кефи, каза че е в едно от кафетата.
Отивам аз там и що да видя. Тя седи с още няква random никоя + един който първия семестър ни преподаваше на едните занятия и ще ни преподава втория курс втория семестър. Аз с тоя в часовете бая се гаврех, просто щото мога разбира се. Той е един такъв в никакъв случай не тъп, но от бая далеч се личи, че е доста нещастен с живота си (комплексиран). Смисъл само повтаря как е завършил с еба си отличните оценки и се е напъвал като луд за тях, но е свършил да работи като асистент. Има жена и син. Плюс държи се прекалено отворено и настъпателно, сякаш непрекъснато показва на някой нещо и мисля, има лека мания за величие що се отнася до студентите, иначе пред други хора сигурно е бая мижитурка. Обаче ... ... Обаче батко ... Незнам как се случи, честно казано не мога да го обясна, естественно пак почнахме да се дръгнем за нещо, обаче по едно време нещо супер много се спекох. Някво ултря сюреалистично, дееба все едно се гледах от страни. Изобщо не чувах и не разбирах кво точно ми говори, обаче усещах, че ме помила вербално, а аз пелтечех като да не казвам кво, зачервих се 100% очевидно и напълно блокирах. Еба си срамното нещастие, с тая колежка баш дето ме кефи до мене. Просто не мога да намеря правилната терминология с която да опиша точното ми състояние, но крайния резултат беше море от унижение. Как се случи еба си. Честно казано непрекъснато в главата ми циркулираха две възможности, да се разплача и да избягам (аре нямаше да се разплача, но ми се искаше да стана да и си тръгна и после вероятно щях да плача в нас под завивките) или да се пресегна и както дрънка да го плесна през устата. Не за да го нараня, ами за да го унижа и да подчертая, че се прави на велик пред някой на който в действителност не му пука и за 5 стотинки за него. Точно това всъщност исках да кажа към ония момемент, но не можех да го вербализирам, просто ми се искаше да го направя, ей така едно мудно в началото и после внезапно и рязко "плес".
Мога дълго време да се обяснявам, защо така се преебах, но като цяло резултата под долната линия, е че в крайна сметка се преебах. Мисля, че някак не помня да съм чувствал по-голямо унижение. Баси най-малкото той определено имаше High Groundа, дори и при равен интелектуален капацитет и лек негов превес при ерудацията(дори е съмнително, щото с половината неща които знаят тия хора, можеш само да си избършеш гъза) в крайна сметка другия курс той може да ми пише 2йка на изпита да ме преебе и да изхвърча, а аз практически не мога да му направя нищо, за което после да не търпя съдебна отговорност.
После за щастие стана време да влизаме в някво занятие и станахме тая колежка и преминахме разстоянието което ми се стори безкрайно до залата в така наречения Okward Silence. Като аз някак сдържах крокодилските сълзи и се надявах ярката ми червенина да бъде милостиво отдадена на стълбите които изкачвахме ...
Значи ако преди тоя тип ми беше безразличен, сега ако го видя на тъмна улица ще мина през него и през 220 и косур кокалите в тялото му и не защото искам да докажа на някой нещо, а просто щото ми се иска. Еба ти frustrationa.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
)
