...Когато бях първи курс, тоест млада и зелена пача-студентка, си мислех, че е яко тарикатанга да си отговорник на курса... Връзчици, мили очички, запознаваш се тук-таме с даскалята, колегите ти лицемерничат, за да им ходатайстваш пред гадните преподаватели, чувстваш се полубог, етк. стъф... Истината обаче е жестока и много болезнена. За три години досега единственото, което ми се случва като отговорник, е да ми се разкатава мамата.
Но днес беше най-хубавото! Трябваше по някакви неведоми за мен пътища да взема подписи на почти цялата група при едно чиче-асистентче смахнато, па на всичкото отгоре и женкарче, мръсника му с мръсник! Реших да чейнджа обичайния си лоли педо стайл (разбирай пигтейлс, инъсънт луук, гащеризончета, гуменки и т.н.) с перверзия лоли стайл - десет сантима сандалки с токчета, по-малко от педя поленце и нещо, от което, ако, разбира се, имах някакво наличие на цици, биха се виждали не, ми биха стърчали навън.
Както и да е. Тракам си с токчетата аз към кабинета му по коридора криво-ляво и усещам зад себе си зла аура. Обръщам се уж нехайно - там беше, говедото, и ми зяпаше краката с мазния си поглед. Па аз нали не съм от хилавките, имам си доволно мръвки, па и той нали е от аналоговото поколение, не си пада по анорекшъни, та останаха му очите.
Покани ме в кабинета си, учитво ме пусна да вляза първа (за да ми зяпа бедрата, бас ловя, усещах гнусното му погледче върху невинните си крачета!), после влезе зад мен и... о, да... заключи вратата! Ха сега де! Малко ми се разтрепераха ръчичките. Десетина минути ми говори врели-некипели, ама го виждам, че не посяга към книжките ама ич. И си викам на акъла, дръж са, моме, за десет подписа няма са даваш на селтака. После човечеца стана и най-спокойно си се премести от срещу мене - до мене. Продължи да си мърмори, но този път центрираше никаквата ми гръд и ми обясняваше как съм имала МНОГО КРАСИВА ГУШКА!!!
Сериозно, хич не ми беше до смях тогава, но сега кат го пиша тва и се хиля с глас. Кулминацията беше, когато уж се присегна да вземe купа книжки и се подпря с ръка на коляното ми, което досега беше търкал със своето коляно! омг! Докато подписваше ми каза, че съм по-хубава с опашките (!!!), че не трябвало да идвам сама, ами с някоя приятелка за книжките (!!! !!!) и би ми поискал телефона, но било малко незаконно (!!! !!! !!!). Ама аз вече се бях поокопитила, па и не ми дремеше, през смях се изцепих, че съм девствена. Не знам откъде го измислих, трябваше да прозвучи в стила на неговите простотии, но честно казано пред възможността да ми налети... не, мерси, не ми пука особено за реномето ми. А бях на косъм да ме налази както си му е редът! Нищо, доподписа ги, стана и ми каза със съвсем сериозен и академичен вид да се омитам. И пак се заключи след мен.
Бая се чудех дали да не сляза да го "изкажа". Имам угризения като че ли... Че не му пуснах... Може би тогава и изпит нямаше да имаме.
Ма беше егати и стресиращото. Хич не го разбрах, той си е малко шантав отначалото, през целия семестър ни приказваше в тоя дух, може да се е бъзикал нещо пък... Пипайки ме... Човещинка....
Нищо няма да правя, ще се разправяме по наш си начин. Ше го докараме до инфаркт, честен кръст. Деде смотано. Баси и филма...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
