Кой ми заключи темата за Бункасая? Сега трябва да правя нова...
Както и да е...вчера спах цял ден, а днес си почивах
Тази година Бункасая беше до определена степен по-различен от предишните, може би защото някои неща бяха за първи път. Всички бяхме свикнали да сме в спортната зала на университета, но тази година за изненада на всички бяхме в аулата. За първи път (и май за последен

) JICA участваше активно в програмата и то до такава степен, че почти цялата първа част беше посветена на тях. Някои хора казаха, че било скучно или пък че филмчето било прекалено дълго. Според мен това, което JICA/JOCV са направили за България и българите досега е изключително много и хората заслужават да знаят повече за тях. На мен лично ми хареса и презентацията на Магдалена сенсей за историята на обучението по японски език във ВТУ (предполагам е било интересно само на хора, които са учили или учат тук). Тя каза много неща, които аз не знаех. За първи път реших да не се занимавам лично с някои неща, свързани с организацията и да гласувам повече доверие на кохайчетата, може би защото по-голямата част от 1 курс са аниме/манга фенчета

. Малко им беше трудно, но поне в самия ден на Бункасая се справиха добре. След толкова години, през които съм се занимавала с празника, мога да си отдъхна и да съм спокойна, защото знам че дори да ме няма, Бункасай ще има, защото мога да разчитам на кохайчетата. И за първи път нямах толкова много багаж, както преди, защото не трябваше да мъкна компютъра си. Лаптопите са много хубави, полезни и удобни машинки

Както на всеки Бункасай, така и на този имаше проблеми и много нерви. До последно не знаехме дали ще има айкидо демонстрация и когато излязоха на сцената аз бях доста изненадана, а и учудена защо правят демонстрация без да са сложени дюшеците...само те си знаят. От айкидо клуба всяка година са наши гости и аз си знаех, че няма да ни разочароват.
Личеше си, че демонстрацията по кендо се изпълнява от японец, а не от българин. Въпреки малката сцена, Nakazawa сенсей беше страхотен (май има доста фенки вече

). В аулата беше толкова тихо, че се чуваше свистенето на меча му. Определено с това ще го запомня.
Малките дечица (за някои хора лоли-та), бяха изключително сладки, когато пяха песента си. Но всеобщ любимец за изключително кратко време стана Sawamura сенсей от Русе. Спор няма - човека е роден да прави шоу. Изключително лъчезарен и талантлив, той плени цялата публика. За всички, които искат да го видят пак -
АМВ конкурса беше по-кратък от предишни години, но отново не липсваха добри клипове (специални благодарности на Коста, че се нави да го организира тази година). Освен това се виждаше и чуваше по-добре от всякога, а и като цяло аулата беше много по-подходяща за всякакви такива прожекции. Коста е качил АМВ-тата вече, така че теглете. Аз няма да казвам кои клипове ми харесаха най-много, защото те се харесаха на всички. Специално за Коста казвам, че някои хора стояха до края на самия конкурс само за да видят клипа му с DBZ. Честито на всички победители.
След това доста бързо прибрахме всичко и отидохме малко да хапнем и да починем. Афтърпартито в ДАДА продължи цяла нощ и се изпи изключително голямо количество бира, шотове, ром и всякакъв вид алкохол. Аз си говорих с японците, сенсеите, колегите , приятелите и феновете, които бяха дошли. На сутринта (който издържа до тогава) бяхме се ............ (сложете си произволна думичка от речника на УБСЕ) яко. Едвам се прибрах и изпратих Юлия в 7 часа сутринта и заспах безпаметно.
През целия Бункасай ни мъчеха жегата и задуха, но според общо мнение на всички организатори (студенти и сенсеи), а надявам се и на всички фенове, тази година празника беше един от най-хубавите. Всички усилия си заслужаваха и се получи много добре. Може би за последен път имаше толкова много японци. Следващата година повечето от доброволците сигурно ще са си заминали.
Благодаря на всички присъствали.
Който има снимки/клипчета да качва и да пусне линк към тях.