anime.ludost.net

_________________
На падащите звезди не им пука за желанията ти!

_________________
SPRING BREAK!!!!!!

Ти, трезвен ли си?

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

Децата на сапун и тва е!

_________________
It's not you, it's me... I don't like you.

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

_________________
На падащите звезди не им пука за желанията ти!

Аз не съм получавала най-новите джунджурийки, не съм имала маркови и скъпи дрехи. Когато бях много малка ми се обясняваше защо не мога да имам нещо и аз ги разбирах.
Не са ми се подигравали заради каквото и да е било, също така съм имала винаги приятели и съм имала доста готино детство като цяло.

Да, исках да имам Барбита и купища дрехи и да правя каквото си искам с много пари, но нямах таз възможност. И никога не съм се сърдила, тръшкала или ревала, че не мога да получа нещо, защото разбирах как стоят нещата. Същото беше и когато ми се караха и ми забраняваха нещо. Разбирах си вината и защо те така мислят и ме наказват, и отново не съм правила сценки.

Смятам,че едно дете може да бъде щастливо, да си има приятелите и да е в компания на гъзарите и тия готините (както беше при мен) и без да трябва да е фрашкано с пари или да има най-новите/модните глупости и на пазара. Като порасне вече нещата стават по-различни(ако компанията са хора с много пари,а ти нямаш такива,трудно е да поддържаш техните стандарти например), но аз лично съм на мнение, че детето не може да получава каквото иска винаги независимо от цената. Когато не може, значи не може. И детето трябва да го разбира без да се тръшка. Затова според мен до голяма степен са виновни родителите - как ще научат детето си да гледа на тези неща. И средата е важна, и училището е важно, и телевизията и всякаквите контакти, но родителите за мен са определящ фактор. Но ако родителите всичко му дават, винаги му се разминава каквото и да прави, няма как да не си мисли, че и на улицата е недосегаемо и трябва да притежава всичко, което поиска. То просто не знае/не осъзнава ( до една определена възраст,а може и след нея), че това не е така и не е редно, нито може да си го позволи(ако родителите му не могат).

И понякога, колкото и да е гадно - боят помага. Аз мисля, че дете може да се възпитава и без бой, но не всички хора са педагози-вълшебници, че да съумяват за всяка една ситуация да се справят словесно. Понякога наистина не намираш друго решение. Но това си е крайна радикална мярка.

Да, аз нямам деца и моят опит е жалък в сравнение с на някои от вас сигурно ( имам по-голяма сестра,а за по-малки ми се е налагало много рядко да се грижа ),но това не означава, че не се е налагало изобщо и че нямам някакво наблюдение върху такива случаи.

_________________
Screw world peace, I want a PONY!!!!

http://z0r.de/63

такаа.... наспах се, изкъпах се, хапах, измис си зъбите и прочетох цялата тема. изглежда, че не съм единствения, който не разбира какво съм искал да кажа с вчерашните ми постове.

интересното, е че вчера освен глупостите, които съм писал тук съм писал и частично по един семинар и там се е получило добре... много е интересно...

частично съм искал да защитавам мнението, че при децата е много важно да си като другите и да си и малко различен и по-някакъв начин над другите. до някъде тази теза е и вярна. само че възрастовата група е по-друга.

гледам, че съм искал и да преставя логично как една жена мисли. е тва не е възможно!

единственото, което ми се е отдало е да пусна линк към what what, in the butt!

epic fail!

_________________
SPRING BREAK!!!!!!

На боя не знам защо гледате толкова скептично.
Ако не ме бяха били родителите ми, нямаше да им имам такова уважение днес,
както става с повечето разглезени дечица.
Вярно, не ми е било приятно да ме наказват и бият, но сега съм човек.

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

Ми мен не са ме били. Само веднъж баща ми беше подивял(и то с право) и направо му се искаше да ме убие и ми държа влага почти докато завърших.Но не ме докосна. Честно да ти кажа - беше адски гадно. И да си призная - не искам никога повече да го преживявам.Толкова ядосан не го бях виждала. Всъщност шамар зад врата изядох веднъж, щото си бях нагла и не исках да си лягам

Просто смятам, че може да станат нещата и без бой Тупаник - в краен и много наложителен случай

_________________
Screw world peace, I want a PONY!!!!

http://z0r.de/63

Бой с лопатето по задника!
Толкова е било силно преживяването, че съм го изтрил от спомените си. Но баба достатъчно пъти ми е казвала как дядо ме е маризил с лопатката по задника, да се науча да не отварям на чужди хора хладилниците. И днес никога няма да отворя чужд хладилник ако не ми е позволено изрично.

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

Коментирате отглеждането на деца като футболен мач в смисъла че, коментиращите знаят по-добре от играча кое е правилното решение. Едно че няма точна правилна стратегия за гледане, ами си е за всяко дете индивидуално. И второ че докато не ти дошло детето до главата, не можеш да си представиш всичките отговорности, страхове и проблеми. Сещате се че човек не си избира родителите си. Доволен съм от това което са ми дали моите, ще се уча от грешките им и ще се опитам да съм още по-добър. Като сестра ми
Като бяхме по-малки и живеехме заедно беше естествено да се мразим и караме. Сега тя е човека който най-добре ме разбира и е най-близък до мен.

_________________
Then, as tears of bubbling pitch stream down my face, my dark work will begin. I will open one of my six mouths, and I will sing the song that ends the Earth.

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

Хаха Бъчо, нашите не са ме спуквали от бой спокойно

Айде след като написа такъв достоен за сутрешното ми кафе ферман, ше разясня няколко подробности:
И четирите ми прародителя са с висше образование, както и естествено майка ми и баща ми.
В конкретния случай с лопатката (боя не го помня, но кво доведе до него - много добре):
бях на хммм, 7-8 години; бях ваканция на вилата на село (подчертавам Вила, не селска къща с обор и животни и т.н.) и имаше някво детенце на нашата улица дето се бяхме сприятелили, имаха няква потрошена бебешка количка (беше останал само скелета), та аз с малко тел им я оправих да може да се дърпа и бута както правят клошарите с такива колички за да събират суровини от кофите. Ми кво да направя, от ранна детска възраст съм си бил майстор, та чавето много се зарадва и мноооого ама ммнооооогоооо настояваше да ме черпи нещо. Разбира се понеже бяхме малки не беше голяма възможността да измислиш сам нещо с което да черпиш, та след като ме завлече у тях чавето, застанахме пред хладилника и то го отвори и вика "избирай си". След още около половин минута дърпане от моя страна и още настояване от чавето, накрая реших да си чопна малко сиренце. И тамън си чопвах сиренцето и на вратата се появи лелята на детето, части от секундата след което тя надаваше зверски вой, а аз търчах като изоглавен по улицата към нас. Прибирам се, питат ме кво става, аз си трая естествено. По едно време дядо ми, който си вършеше няква работа по двора дочува оная скочубра през няколко двора кво нарежда (неща от сорта че съм преравял методично цялото съдържание на хладилника, че съм наял всичко и захапал цяла буца сирене съм търчал към дома), и съвсем естествено взима решение да ме пообразова малко. Не знам Бучо ква ли лопата си е представил, но тая лопатка с коят ми нашляпаха задника беше от онези малките, с които се чистят печки и камини.

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

Значи заключението, е че в първия пост си драматизирал и си се опитал от нищо да направиш нещо за което си заслужава да се говори за да се намираш на приказка, therefore MOAR лопата pls и тоя път от ония правите градински...

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.