Защитата ми. След ден и половина. Плод на четиригодишно подмазване и шестмесечен къртовски труд. Аз - абсолютно спокойна, щото имам малко в повече акъл от нужния на девойка, и не виждам начин да съм провал. Напълно примирена, че явно в крайна сметка одъртявам. Непоклатима дори пред факта, че в изминалите две седмици не съм си подавала чипото носле навън, куп рожденици ме мразят, пропуснах дори и Каварна! (зубър-зле съм, да), в резултат на което тазгодишното ми море ще е сопол, но като никога ще успея да посетя Анивенчър. Въобще в стабилно нервно състояние и плуеща в собственото си доволство на зубрачка. ДО ДНЕС.
Първо, когато родителницата ми разбра, че искам да отида с шарената си къска рокля на цветя, как не ме утрепа. Съответно - заформи се див скандал. Сладката ми перспектива е в черно-бялата гама - ужасяваща плисирана черна пола някъде до коленцата + безумна бяла ризка с якичка и копченца... Като се има предвид, че ходя и на опашки, педобеър би ми турил сийл ъф апруувал, но, омг, не... И това пред комисията от бабки, които не ми знаят името, а ми казват "Цветенце" или "Хлопка", задето всеки път съм в блестящо цветово съчетание, често от несъвместими цветове, и с безценната ми дрънкалка на чантата, която ми е нещо като отличителен знак вече. Както и да е, сключих грешен съюз със злото долната част да е черна, но за сметка на тва ултра къса и перверзна ;P, а за отгоре... На кой му пука за отгоре, след като гъзъ ми ще е вън.

Някак си успя да ме придума да си сложа токчета и да си хвана косата на кок, лол. Няма как, трябват и жертви. А и както съм пухкава, тва късо поле, токчетата и кокчето - какво като докарам сърденеч удар на единствения "член" на комисийката.
Дотук добре. Едната психическа атака я издържах. Но, не, радостта продължи да се излива - ЦЯЛОТО МИ СЕМЕЙСТВО АДАМС ЩЕ СЕ НАДОМЪКНЕ! ОМФГ. А моята рода е всичко друго, но не и "нормална". Само за пример - за изборния ден макя ми има право да си ги викне да я извозят до урната. Не че тя не може да си стигне като пич, но изконно мрази властта и от време на време й прищраква да им прави мръсно. Дойдоха си хората, взеха я, прекараха я целите сто метра, а тя написала отгоре на бюлетината нещо като "Вашта мамка, като е за избори идвате гъзъ да ми бършете..." и нататък просто няма да цитирам.

ЗЛОТО, слава богу, няма да дойде на сеира, защото някой трябва да ни храни. Но просто виждам следния сценарий. Бабите казват "Сори, мацка, не вървиш." При което баща ми почва да гледа на убийство под мустак, брат ми става и си излиза, псувайки сочно, а лелята се хвърля в яростен словестен двубой за справедливост. Пак добре, че баба копае и няма да си е тук.
Да, в момента трябва да си репетирам резюмето, а не да пиша фермани, но вместо това цял ден цикля безцелно из нета... И, да, имам здрави нерви, но при така създалата се ситуация, некак си леко почва да ме обзема паника...
п.п. и все пак... като препрочетох половината екран, който написах, не ми дава сърце да не постна, а и ми се струва, че ще имам най-епичната защита евър...

will post pics or it did not happen
