ГМО в Европа
1 култура – единствената ГМ култура, разрешена за отглеждане в Европа, е царевичният хибрид на Монсанто MON810.
0.06% е площта от земеделска земя, използвана за отглеждане на ГМ култури в Европа.
ГМО - твърдения и факти
Намалено ли е въздействие върху околната среда от използването на пестициди?
Тъкмо обратното – количеството пестициди при култивирането на ГМ растения расте и е потвърдено в 19 страни (Bayer) . За първи път това е установено в САЩ през 1970 г. с наблюдаването на устойчивост на плевели към атразин, през 1980 г. се наблюдава устойчивост на плевели към инхибитори ALS. За периода 1994–2005 г. е
отчетено 15-кратно увеличение на глифозат при отглеждането на соя, царевица и памук. Използването на атразин (забранен в Европа поради проблеми, свързани със здравето) при царевицата в САЩ нарасна с 12% за три години – от 2002 до 2005 г.
Увеличават ли се добивите?
При нито едно генетично модифицирано растение целта за увеличаване на добивите не е постигната, въпреки работата на учените.
Толерантните към хербициди соя и памук намаляват нуждата от работна ръка, но имат по-ниски добиви от конвенционалните сортове и по-ниски печалби за фермерите. В райони с повишено засушаване и сух климат RR (Раундъп реди) соята дава по-ниски добиви. В най-добрия случай добивите на ГМ културите са същите, както и при конвенционалните. Добивите се влияят от фактори като климат, напояване и други не-ГМО фактори и зависят повече от уменията на фермерите, отколкото от факта, че са генетично модифицирани.
Възможно ли е справяне с кризата и нарастващите цени на храните?
Цените на царевицата за последните две години са се увеличили с 50%, на соята с 76%, 54% – пшеница, 104% – ориза, на Раундъп Реди – с 134%. Печалбата за Монсанто за периода 2007–2010 г. се предвижда да се увеличи с 74% (Goldman Sachs). С увеличаване на цените на храните печалбата на мултинационалните агрохимически компании ще
расте експоненциално. За фермерите остават по-ниските добиви, по-високите цени на хербициди, по-високите цени на семена, загубата на пазари и свободата на избор.
Какво е Bt растение?
Bt растенията са създадени през 1996 г. чрез модифицирането с гени на Bacillus thuringiensis (Bt) с цел растението само да произвежда протеина, като по този начин само се защитава от насекоми без да е необходимо пръскането с Bt и/или синтетични пестициди. Растения-пестициди са Bt царевица, картоф и памук.
Случаят с Bt царевица в Испания
Въпреки че в Испания проблемът със стъблопробивача при царевицата е незначителен, според доклад на работна група към правителството, през 2002 г. държавата решава стане единствената страна в Европа, която произвежда единствената разрешена за култивиране земеделска култура – Bt царевица – MON810. След 2006 г. случаите със замърсяване зачестиха и в знак на протест един земеделски производител на биологична царевица изгори цялата си продукция, тъй като не можа да продаде продукцията, замърсена с ГМ полени от съседните полета.
Забрана на царевичният хибрид MON810 в Европа
6 страни в ЕС забраниха култивирането на ГМ царевица досега: Австрия (1999), Гърция (2005), Унгария (2006), Франция (2008), Люксембург (2009), Германия (2009).
„Сортът царевица на Монсанто MON810 е опасен за околната среда и има наистина нови доказателства за това.“ - Илзе Айгнер, министър на земеделието на Германия.
В тези 6 страни забраната е въз основа на предпазни клаузи от Директивите 2001/18/EC и Регламент 1829/2003, които позволяват конкретна забрана на ГМ видове на основата на научни доказателства, свързани със заплахи за околната среда или здравето на човека.
Други забрани
Швейцария – мораториум от 2005 до 2013 г., който включва забрана за отглеждане на всички ГМ култури, както и използването на ГМО за храна на животни;
Италия – забрана на всички ГМО, докато законодателството за „съвместно съществуване“ е в сила;
Уелс (Великобритания) – забрана, основана на режима за отговорност;
Валония (Белгия) – забрана, основана на «съвместното съществуване»;
Полша – забрана за продажба на ГМ семена;
Австрия – забрана за царевични хибриди MON863, T25 и Bt 176; маслодайна рапица GT73, Rf3, Ms8, Ms8xRf3.
Аргументи за забраната
Опасност за околната среда
През последните 3 години се натрупаха достатъчно научни доказателства, които показват убедително, че ефектът на Bt сортовете царевица са твърде далеч от очакванията и че техният опасен потенциал е дори по-голям от предвижданията.
«Фермерите се притискат да използват по-големи и допълнителни количества инсектициди, за да се справят с тази резистентност на вредителите, облагодетелствайки производителите на пестициди, които често са същите компании,
които произвеждат ГМО», се казва в доклад на Европейската комисия до Световната търговска организация, който критикува оценката на риска от ГМО, в частност Bt растенията.
През февруари 2008 г. 37 учени от 11 страни написаха отворено писмо до Европейския комисар Ставрос Димас, подкрепяйки неговото предложение за отхвърляне за оторизиране отглеждането на ГМ сортове Bt царевица 1507 и Bt11. Те подчертаха липсата на консенсус относно безопасността на ГМ растенията и се аргументираха с искане за «временна забрана за култивирането докато не се направи обоснована оценка на риска» (
http://www.vdwev.de/Scientists%20letter ... 0Dimas.pdf).
» Целевите насекоми развиват резистентност към пестицидите, произвеждани от Bt ГМ растения. MON810 царевицата
има свойството да произвежда инсектицидните молекули Cry1Ab в голямо количество и непрекъснато. Това свойство дава възможност за възникване на резистентност в неприятелите (Tabashnik, B.E, 2008).
» Активният токсин CRY1AB, произвеждан от царевицата MON810 съществува в почвата и водните екосистеми повече от 350 дни след култивирането, което може да доведе до ефект в нецелевите организми. Това дава основание да се каже, че този сорт царевица е опасен за околната среда (Rosi-Marshall, E.J, 2007).
» Замяната на един неприятел с друг. През 2006 проведените в САЩ изследвания от Catangui, показват, че нови инсекти просто запълват нишата на организмите, убити от Bt царевицата (напр. европейския стъблопробивач) (Catangui M.A. et al. 2006). Разпространението на полените.
» В доклад на Междинната комисия на върховния орган по генно-модифицираните организми във Франция (Yvon Le Maho, 2008) се посочва, че разстоянието, което преминават полените е много голямо (повече от 10 км). Царевицата е чувствителна култура за кръстосано опрашване и е доказано, че търговските хибриди произвеждат повече полени, отколкото техните родителски линии.
Ефект върху човешкото здраве
Bt протеинът, произвеждан от MON810 за разлика от естествено произвеждания от бацилите, е модифициран допълнително, което променя неговите функции, правейки го патогенен. Засега няма нито едно научно изследване, което доказва безвредността на това трансгенно растение относно здравето на хората, а има проучвания, които показват реакцията на имунната система при мишките и други организми, причинена от протеина Cry1ab.
Социално-икономически съображения
Количеството на хербицида Раундъп реди в САЩ се е увеличило 15 кратно, факт е необходимостта от увеличаване на количеството и допълнително третиране с други пестициди за целевите неприятели, както и за неочакваните нови неприятели. Концентрирането на производството и търговията на семена, както и на пестициди в ръцете на няколко мултинационални компании, ощетява дребните земеделски производители.
--------------------------------
А това направо:
В България се отглеждат ГМ-култури - незаконно!
И се продават ГМ-храни!
Царевица България има уклончива политика относно отглеждането на ГМ култури.
Царевица - първите полски опити за изпитване на хибридна ГМ царевица от компаниите “Монсанто”, “Пионер” и “Новартис”. Засетите площи се както следва 1999 г. - 13 000 ха, през 2000 г. – 19 000 ха, през 2001 г. – 6400 ха, през 2002 г. – 2200 ха и през 2003 г. – 2120 ха. Следва силно редуциране на засетите площите с ГМ растения, за да се удовлетвори изискването на Европейската комисия за ненадвишаване на 1%-ия праг от ГМ съставки в не-ГМ хранителни продукти. През 2004 г. полски опит върху 200 ха с ГМ царевица е проведен от “Пионер”. Основни модифицирани признаци: Bt4 царевица и Bt царевица в комбинация с устойчивост към хербициди.
Картофи - първите полски опити с “Superior New Leaf” Bt-картофи са проведени от “Монсанто”, започвайки от 1999 г. в продължение на 3 години: през 1999 г.- 30 ха, през 2000 г. – 3 ха и през 2001 г. – 3 ха.
Слънчоглед - проведени са ограничени полски опити през 2000 г. с ГМ слънчоглед на “Монсанто” с устойчивост към гъбното заболяване склеротиния.
Соя - не са провеждани полски опити с този вид култура
Bt176, царевица MON810, царевица T25, рапица сорт Topas 19/2 и рапица сорт Ms1xRf1 са обект на предпазни клаузи съгласно член 16 от Директива 90/220/ЕИО, Вестник на ЕОБХ (2006) 338, стр. 1-15.
В България се отглеждат ГМ-култури - незаконно!
За периода януари 2008 – юли 2009 г. в Министерството на земеделието и храните не са постъпвали Заявления за разрешаване използването на генно-модифицирани организми, като храна или фураж. Не са постъпвали и заявления за издаване на разрешителни за предлагане и употреба на пазара на генно-модифицирани продукти за растителна защита. При извършените анализи от службите към Министерството е установено, че на територията на страната към момента (август 2009 г.) не са налични генно-модифицирани култури. И в Министерството на околната среда и водите не са постъпвали искания за издаване на разрешителни и няма издадени такива за пускане на ГМО на територията на областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра за посочения период.
Въпреки твърденията на институциите, Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) откри наличие на ГМ царевица в Шуменско при лабораторни анализи, извършени през август 2009 г. За изследване в независимата акредитирана лаборатория на “СЖС-България” във Варна бяха предоставени три проби царевично и една проба рапично зърно - реколта 2008 г., взети на случаен принцип от рентиери от Търговищко, Шуменско и Добричко. Елементи от чужди генни бяха намерени в царевицата от Шуменско и по двата от изследваните показатели. По показател P-35S съдържанието на генно-модифицирани организми (ГМО) в зърното е 0,22 +/- 0,09, а по - T-nos – повече от 0,1. Това означава че в продукцията на фермера, предоставил рентата, на всеки 10 хиляди семена 22 са генномодифицирани. Таково количество говори, че генномодефицираните семена не са поподнали случайно (чрез замърсяване), а че част от реколтата е генно-модифицирана и е смесена с конвенционалната царевица.
И се продават ГМ-храни!
Изследвания на хранителни продукти в търговската мрежа за периода януари 2008 – юли 2009 г. (по данни на Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве – РИОКОЗ):
Варна – 47 изследвани хранителни продукта
3 проби на хранителни продукта са със съдържание на ГМО над 0,9 (2 проби на вафли – над 2% и 1 проба на кренвирши – 1,28%).
Търговище - 5 изследвани хранителни продукта
Една проба (траен варено-пушен салам) е със съдържание на ГМО над 2,0%.
Добрич - 12 изследвани хранителни продукта
Няма открити хранителни продукти с ГМО над 0,9. При две от пробите (ловджийска наденица и царевичен хляб) е установено съдържание на ГМО съответно 0,15% и 0,23% от състава на продукта.
Разград - 6 изследвани хранителни продукта
Няма открити харнителни продукти с ГМО над 0,9. В една проба кренвирши е констатирано 0,64% ГМО.
Силистра - 6 изследвани хранителни продукта
Няма открити хранителни продукти с ГМО над 0,9.
Шумен - 7 изследвани хранителни продукта
Няма открити харнителни продукти с ГМО над 0,9.
-------------------------------------------------
Генетично модифицираните растения помагат на болестотворни бактерии да развият устойчивост към антибиотиците.
Може би ГМ хранителни продукти ГМ продукти съдържат нови протеини,
които досега не сме консумирали.
ГМ продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например в ГМ царевица има протеини на бактерии, в ГМ картофи – протеини на вируси, а в ГМ домати – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за по-дълъг период от време.
Изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.
Учени от Seralini, Cellier и Spiroux de Vendomois публикуваха резултати от собственото изследване на Monsanto за влиянието на ГМ царевица MON863 (която е одобрена за човешка консумация в Европа) върху развитието на плъхове. Данните показват, че употребата на MON863 при плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени.
Ноември 2008 г.: Австрийското правителство публикува резултатите от изследвания на Виенския Университет, доказващи безспорно неблагоприятното въздействие на ГМ храни върху репродуктивната система на мишки - хранени с генно-модифицирана царевица – хибрид на Monsanto MON 810.
Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират ГМ-култури. Двата основни хербицида, с които се третират насажденията с ГМО, са глифозат (включително Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат (в това число Liberty на Bayer). Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания.
---------------------------------------------------------
ГМО се разпространява опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО. Особено тревожен е фактът, че веднъж освободени в околната среда, няма възможност да бъдат контролирани.
Пример: в Мексико царевицата е национална гордост и присъства в над 100 разновидности. За да бъде предпазена тази традиционна култура от замърсяване с ГМО, в страната е забранено отглеждането на ГМ царевица. През 2000 г. проф. Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурен, че няма начин да е заразена с ГМО. Резултатът е шокиращ – дивата мексиканска царевица е генно модифицирана. Изследването на професор Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико и Националният институт за околна среда започва да прави изследвания, които потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
намирисва ми на пиратство 
