Наспах се, наядох се, събрах си акъла и!...
Много ми се цупят, като го кажа, но денят, в който се размазах по-добре, беше ден номер едно. Нищо че почти пропуснах Antrax в редене за гривна. Буквално размазване. Вложената емоция абсолютно отговори на получената.
Гледала съм откъслечни работи от предишните концерти на "Металица" в България и по мое, и не само, мнение тоя път си оставиха сърцата направо... Яко. И не, че не се радвам, че видях и слушах Rammstein, о, боже. Но не усещах същото, балиго. (А какви па бяха тия буйни илюминации, идващи откъм цесекарския стадион, докато те пееха?!) Stone Sore са група, която по принцип харесвам, но тоя път ме отегчиха до прозяване! Останалите "ивъл" дядовци
са симпатични и винаги ми е било кеф да ги слушам, макар и не заклет фен.
Но защо, подяволите, публиката беше ТОЛКОВА УМРЯЛА! Само на терена си куфееха хората! Мислех си, че си въобразявам, но в моя сектор толкова малко се викаше и скачаше! После споделих и с човеци от други сектори странното си впечатление и те го потвърдиха. Ама че... странно, наистина.
Както и да е, не искам да да казвам нищо негативно, щото няма смисъл. Бидейки и долу, и на трибуните, звукът отзад наистина беше с пъти по-слаб, но на кой му дреме, след като то ти звучи в главата.
Честно казано още не съм сигурна, че съзнавам добре какво точно преживях, най-малкото, че искам да кажа нещо супер екзалтирано, но не намирам думи.
Догодина още, халал. Този път обаче смятам да си дам парите и да се редя с онези хора, дето киснат още от сутринта, за да влязат тичайки и да се лепнат на оградите пред сцената. Някак си трябва да го направиш поне веднъж през живота си и малко съжалявам, че това веднъж не беше през изминалите два дена. ^^