Колде, задължително е за интелигентните културни хора. За тях бтв е задължително и да знаят разни неща като това, че хомосексуалните не са болни генетично малформирани изроди. Или какво точно е "бръснач на Окам" и кога е адекватно да се използва като аргумент. И прочее. Изобщо, хубаво е да се знае що е то религията. Що е то вярата. Що е то духовността. Що е то моралът. Що е то обществото. И що е то науката, като сме тръгнали да изброяваме.
Разбира се, ти можеш да си избереш да наричаш хомосексуалните "извратени пендели" и божествата на разни хора - Покемони. Свободен си да го направиш. Както пък на свой ред околните хора са свободни да те приемат за простоват и смешен игнорамус и да те третират като такъв.
Няма изцяло рационално мислене бтв. Ако дефинираме рационалното мислене като разумно мислене. Изцяло рационалното/разумно мислене ще роди запъртъци в едно живо човешко общество, щото човекът не е само едното голо рацио/разум. Идваме в комплект и с разни ирационални благинки - емоции, склонности. Рационалното/разумното в крайната си форма е същото като ирационалното в крайната си форма - т.е. кофти. Аз лично не разбирам това издигане на рационалното в култ. Твърде многото научност е говно по същия начин както твърде многото религиозност е говно. Заебете го това рацио - докато имаме физически организъм, който иска да яде, спи, ебе и който го боли, ядосва се, кефи се и т.н., не можем да станем кой знае колко рационални. И понеже всеки човешки организъм е различен и всеки яде, ебе, спи, го боли, се ядосва и се кефи различно, човек трябва да се съобразява с околните, иначе ще настъпи катаклизъм в обществото. А ние живеем в общество - такива са ни нуждите. Стадни твари смe, още отпреди да еволюираме като хора.
И кво ффс значи рационално? Кво значи да се държиш рационално? Възможно ли е изобщо рационалното поведение и мислене? Аз както го виждам, за да си "рационален" трябва да отговаряш на някакви критерии за рационалност. Да се държиш "подобаващо" за да постигнеш определена "рационална" цел. Ок, ква е тая цел? Кой я е поставил и на базата на кво? Някой свише ли ни е пуснал скрижалите на рационалността, че да си сравняваме целите и поведението с тях и да ги идентифицираме като рационални? Абсолют някъв има ли тая рационалност?
Има курец.
Хората отъждествяват науката с рационалността и мислят, че живот според нейните догми е рационален. Глупости на търкалета. Науката има логичен причинно-следствен характер. Толкоз. И това точните науки нали. Хуманитарките са цяла друга история. Науката, поне до този момент има отношение към логичните неща с ясно изразена причинно-следствена връзка. А такива могат да са както рационалните, така и ирационалните неща. Щото, батенца, всичко е относително, включително и това кое е рационално и кое - ирационално. Първата част от последното изречение я е казал човек, когото науката счита за гений. Рационалните могат да му се доверят, мисля.
Са ще ви кажа за мен кво е рационален живот. Това е живот, в който човек се стреми към щастие. Щото за мен рационалното решение е да искаш да си щастлив като личност в някаква среда (общество в нашия случай). Вече всеки си дефинира "щастие" по негов си начин и се стреми към него по негов си начин, но все пак в рамки, поставени от средата му. За някои това е живот според догмите на науката. За други - живот според догмите на рандъм църква. За трети - нещо по средата. Аз май съм от третите, но още не съм сигурна, най-малкото щото между първите и вторите май няма особена разлика...
Друг е въпросът "рационално" равно ли е на "правилно"? Отъждествяваме ли ги тия две понятия? Аз лично не мога да ги отъждествя отново поради липса на абсолютен критерий за правилност. Нямам си най-малка идея защо съм на тая Земя и науката изобщо не ми отговаря на тоя въпрос. Тя не си и поставя за цел да ми отговори на тоя въпрос бтв. Тя може да ми отговори на въпроса как съм на тая Земя, нали, ама не и защо. Ми аз като не знам що съм тука, откъде ще знам как трябва да живея, че да е "правилно". Нема такъв филм. Рационално ли е правилно? Ирационално ли е правилно? Правилно ли е изобщо да търся щастие? Правилно ли е да правя околните щастливи?
Ей затова се четат всякакви книги на религиозна тематика. И учебници. Не да им се вярва дословно, а да се видят различни гледни точки. Най-малкото, за да разбереш, че АБСОЛЮТНА ИСТИНА за момента не съществува и да станеш малко по-възприемчив към другарчето, което изповядва някаква друга идеология. А аз се кефя да се възприемаме лесно с другарчето, щото това ми прави живота по-лесен, ерго - по-приятен, ерго - по-щастлив.
_________________ And that, is without a doubt, that. ,
|