Но защо беше толкова дълго!... Беше ми интересно, исках да продължи да ми бъде интересно, но след третия час хал хабер си нямах, а и не исках да знам, какво се случва по сцената. Аз лично излязох с главобол и гледайки на хикс... Не че мрънкам, още на почивката някакъв човечец спомена, че изостават с половин час, за да предложа другия път да има поне още една почивка. Но накрая вече потръпвахме нервно и с нетърпение чакахме да приключат седемте самурайци, което, освен че имах най-голямо желание да видя, е нечестно и спрямо хората... Както и да е, може и аз да не съм била в кондиция, но накрая бях повече уморена, отколкото щастлива. И не мога да преценя дали някои от сценките бяха чисто и просто скучни, или малкото ми мозъче беше вече изключило.
Спрямо миналия път, озвучението беше в пъти по-добре. Оплаквам се от друго - защо всичко беше в някаква мъждива светлина и, защо, по дяволите, въпреки този факт, почти всички играещи се завираха в най-дълбокото дъно на сцената... Точно тая полусветлина ми изяде иначе гигантската батерия на камерата баш преди да излязат One Piece и всъщност не заснех точно това, дето трябваше. Сериозно, много бях ядна, много съжалявах, а пък бях и обещала на Eliks, която сигурно ме мрази.

Обица на ухото за следващия път, но и бях хваната неподготвена, а и дори оня чичко с професионалното снимачно устройство беше ядосан заради същото.
А, да, искам специално да пожелая дълги и щастливи дни на разпоредителките, ЗАЩОТО НЕ СПРЯХА ДА НИ ЛАЗЯТ ПО НЕРВИТЕ ДОКРАЯ! Мрънкане, глупави забележки, настояване за уважение към "институцията" (с което, убийте ме, не разбрах какво искаха да кажат), а на всичкото отгоре една идваше да ме тупа по рамото от време на време и да ми напомня да си изгася GSM-a, докато аз просто си снимах с
КАМЕРАТА!

Очевидно горките лели бяха в шок от това което виждаха, но накрая вече бяха непоносими, и това уби част от сладкия хаос от щъкането, което се случи миналия път в Сатиричния. Всъщност тоя театър не ми се стори подходящ още като се разбра, че ще е там.
Теглейки чертата - беше дълго, не беше перфектно, заснех само едно от двете епични неща, но пък си беше много позитивно и щастливо като усещане! Поздрави!

А всъщност дори не знам кой победи...
