На Tsuritama съм точно на трети епизод, но ако продължават да ловят риба така усърдно, ще си я ловят без мен.
Accel World го харесвам, ще си го гледам. Space Brothers също, alshu, не очаквах да кажеш, че не си доволен. Не че ти познавам вкусовете, но... не знам, останах с такова впечатление.
Учудвам се на топлото чувство, което ми остава след Natsuiro Kiseki. То е тотална боза с ученички, ама тотална. Явно ме кефят такива, знам ли. Аз обичам слайс оф лайф всъщност. Пък и се заинтригувах от факта, че някакви пеещи кифли в реалния живот са решили да си посветят сериал в аниме живота...
Другата боза, Hiiro no Kakera, там е доста по-тъжно положението - група супер клиширано изградени като персонажи младежи около - повечето време - неадекватна и дебилно неосъзната кака. То не е виновно, горкото фаниме, че е такова нистина - явно си се цели в своята таргет аудитория (почитателите на съмнителната игра, по която е направено), но, ако не беше онгоинг, нямаше да го издържа.
Zetman ми е интересно, но ми изглежда супер неадекватно. Признавам си, че при четирите изгледани от мен епизода, ми се наложи да вложа повече от обичайния си процент внимание, за да вържа някакъв смисъл. Което ми се струва нахално.
И накрая - НАПЪЛНО ВЛЮБЕНА СЪМ В Jormungand! Напълно! Избягвам истории с пищаци, мафии и от сорта, но това тотално ме грабна, както си е леко цинично и не се подмотва излишно. Може би съм подценила цял жанр. Или па се радвам на деца албиноси с поведение и точен мерник...