Seikoku no Dragonar ep. 1 - това е задръстено, и като сюжет, и като арт и като анимация. Въпреки че няма почти нищо общо, ми напомня за старото Fate/stay night и една от героините е proxy на Saber, а сеюто имитира маниерите и.

За мен заглавието е среднист боклук, а и нищо в него не ми хваща интереса (щото принципно си гледам и боклуци

).
Дроп.
Isshuukan Friends. ep. 1 - нещо не ми допада историята и отношенията между героите. Същите познати и изтъркани от употреба училищни клишета "ученикът X не е общителен", но повторени всяка седмица. Освен това в основата на сюжета лежи напълно невъзможна болест. Ако героинята забравя 80% от нещата, как въобще си взима изпитите?
Обаче всичко е толкова красиво нарисувано и анимирано, че смятам да се задържа на борда само заради арта.
Gokukoku no Brynhildr ep. 1 - дизайните са доста безлични, а историята ми напомня на тъпните от horror поредиците "...no Naku Koro".
Дроп.
Bokura wa Minna Kawaisou ep. 1 - нещо не ме кефи това. Персонажите са до болка познати и вицовете са до болка познати.
Както знаете нямам проблем с тафталогиите, но точно тези герои и хумора от сорта на "Gokai da!", където без да иска момчето вкарва момичето в двусмислена сексуална ситуация и съответно си изяжда боя, са ми леко противни. Особено, когато се случват през минута-две.
Дроп.
Blade and Soul ep. 1 - заглавието се развива в неочаквано богат и добре нарисуван свят. Бая пари са хвърлени в продукцията.
За жалост има няколко значителни недостатъка.
Най-големите са в сюжета и диалозите. Събитията са хаотични, решенията на героите са глупави, а репликите или са безсмислени или експозират абсолютно очевидни неща. Gonzo тук повтарят глупостите си демонстрирани примерно в Samurai 7 - някъде на заден план има комплексна история, но тя стига до зрителя, чрез поредица от абсурдизми.
Другите проблеми са в прекалено балетизирания екшън и в това че физиономиите на всички женски персонажи са като на порцеланови кукли. С непроменен грим (а говорим за средновековни селянки), лъскави и силно ограничена гама от изражения.
Светът ми е интересен, но историята и героите - не.
Дроп.
Akuma no Riddle ep. 1 - по замисъл е безкрайно идиотски и фенсървисно. Вземете част от сюжета на Danganronpa и във всяка една от ролите сложете леко модифицирана версия на Юно от Mirai Nikki. Ето такъв ще е резултата.
Обаче има и плюсове.
Арът и анимациите са по-трепач и от двете заглавия, авместо извратена мечка имаме един абсолютно изперкал даскал психопат убиец с гласа на Томоказу Сугита

.
Главната героиня засега също ми е симпатична. Не я избива на продължителни силни чувства. Действа бързо, рационално и решително. Ефективна е, като терминатор. В сравнение, другите убийци се вживяват прекалено.
Другото - има намек как целия клас е експеримент и нищо чудно жертвата да се окаже нещо съвсем различно. Т.е. има потенциал (Който неминуеми ще изпортят, ама хайде първо да стигнем до там.)
Идеята за шоуто е малоумна, обаче ме забавлява и засега ще го следя.
Mushishi Zoku Shou ep. 1 - добър епизод. Стандартната доза фикс от който имат нужда феновете на заглавиено: мистерия, странни случки и накрая Гинко измисля абсолютно практично решение.
Tonari no Seki-kun ep. 14 - Руми е сладка, когато се вживява за съдбата на кремвиши и ябълки. И стига с тези титани мамка му, превеждат се великани!
Senyuu. Specials ep. 3-4 - бях забравил колко е свежо това шоу. Липсва ми.