anime.ludost.net

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

Appleseed като показват Utopia в началото е много гот.

_________________
Логиката е чудесен инструмент, но невинаги надделява над мисьлта!

За човек дето не го е гледал ми стана "много" ясно...

може да не сте толкова лаконични

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

Ако си намеря СД то ще ти лепна тапетче

_________________
Логиката е чудесен инструмент, но невинаги надделява над мисьлта!

Ще дам пример:
Chrono Crusade
Края не филма:
През целият филм главната героиня (Rosette около 17)

спасява останалите чрез амулет ,който дава сили на най-близкия и човек(всъщност демон на име Chrono)


на цената на част от нейния живот.
И накрая се оказва че се затягат отношенията им (до любов)
Картината е следната :
Слънцето почти залязва и щом залезе Rosette ще умре.
Тя и Chrono седят на една пейка стиснати за ръка.
В този момент Rosette се разплаква и казва ,че иска да живее.
Но Chrono няма начин да й върне живота.

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Пич, ПЛС сложи един спойлер уорнинг на това, а и на заглавието на топика, да не стават гафове

За мен такива моменти много. Споменатият от Крно Крусейд, но основно в RahXephon:


СПОЙЛЕР!


Моментът, когато Аято (главният герой) пилотира РаЗефона (баш-меката, макр че не е робот изобщо) в битка с един Долем ("Ангел"
за ева-лавърите), мислейки си, че така защитава приятелката си Хироко, която е, както можем да се досетим, агресивно влюбена в него. Само че долемът е свързан с нея и докато Аято го унищожава, бавно убива и Хироко. А междувременно, разкъсвана от болка и окървавена, тя пише в дневника си послания до него, в които му казва, че го обича, докато Долемът с електромагнитни импулси излъчва тези надписи чрез светлините на града... И в мига, в който Аято му нанася фаталния удар, вижда на небостъргача до себе си едно простичко "Goodbye, Ayato" и осъзнава какво е направил. И погледа му тогава... И музиката... и изобщо рев, ей затова си го купувам тоя сериал на оригинални DVD-та.
Е, не само де




Друг момент беше в Soukyuu no Fafner,

Когато забравих-й-името се пожертва, за да спаси острова, взривявайки Фафнера си заедно със завързания за него фестум. Музиката е смразяваща, painfull flashbacks are all over the place и след това ставаме свидетели на най-разтъсващото и реалистично помоему страдание от майка й и приятелите, когато виждат светлината в небето.



/СПОЙЛЕР


И т.н., много са. Поглед тук, реплика там, мен и малки неща могат да ме разтърсят. Само че си признавам без бой, че след финала на Крно ревах точно един час в леглото. Както ме гледате такъв палав циник...


Едит: Ах, а Амелия постнала междувременно. Бе спойлер си е, ма ако сложи едно предупреждение на заглавието на топика, няма лошо, мисля си. Пък подобни теми и да има, ще да са бая стари, щото аз не съм намирал.

Бе хич не ми пука спойлер било ако ще да е крило...
Все тая аз такава тема не видях
и хуу ще прата ЛС на админа да изтрие темата

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

Не му пращай ЛС-та, само си оправи заглавието, да няма после оплаквания, че някой не бил предупреден. А че е спойлер, е хубаво да ти пука, честно казано.

Ще взема да гледам RahXephon
A и не исках да си признавам обаче на края на Chrono Crusade
и на мен м текоха сълзи ,придружени с една сива буца в гърлото.
Всичките детайли са важни но не можеш да ги пресъздадеш всичките

Project ARMS

Лошите убиват без да се замислят
и след това остава глвания (Kieth Green)
тогава Hayato (главен герой)побеснява и тръгва да излиза от една пещера с голяна вероятност да бъде убит.
Той се разправя с едно момче на входа и точно когато побягва Кei
(мацката му се води близка след разни събития) му прилага хватка и
го просва на земята за да го спре но той става замахва към нея с острие и псува като луд изпаднал в ярост (с други думи никой не може да го спре)
И когато се обръща за да побегне Kei го прегръща от към гърба обхващайки гърдите му.
В този момент настъпва пълната тишина ...

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

Хъх мазохисти . Вярно е , тъжния край в 99 % предизвиква по-силен emotional impact и следователно е по-запомнящт се но ...
До тук като гледам описвате все някакви мърсоливи сцени.
Едно от първите ми анимета беше Берсерк ( то цялото е запомнящо се де ) . Там както смея да твърдя всички от вас знаят , края беше доста тежък , но работата се подготвяше по от далеч и не беше така шокираща .
След това ( май точно след Берсерк ) попаднах на CowBoy Bebop , е там края вярно ме тресна , начина по който с усмивка се разделяше с приятелите имаше нещо странно в него и се подразбираше , че може да се очаква да умре . Ама цялото аниме беше някак веселяшко и оставаше малка надежда да се размине , а накрая О SHIT ама той умре , след това се сещате . Оная неприятната буца в гърлото и брр ... добре , че ми е .!.а между краката да ме предпазва от мелодрамите в който бих изпаднал при друго положение .
Горе долу скоро гледах Gunslinger Girl което е slightly above average ( по моя преценка ) , но края , края о noooo ... може би щото ставаше въпрос за невръстни симпатични момиченца ( no back thoughts ) e за малко да упра до горе описаните сцени .
След това реших : " Ебаси , писна ми от дълбокомислени драматични endове " В крайна сметка аз гледам аниме да се забавлявам , а не да си причинявам психически травми .
Дори когато пък наскоро гледах Samurai Champloo към края като усетих , че работата отива към кофти , за малко да реша да не го догледам , за щастие всички оцеляха и имаше happily ever after , Hooray .
Макарче това не беше много по темата пак се разбра кой моменти от аниме са ме впечатлили ако и по не особено положителен начин .
Но да кажа и едно happy . Grenadier като цяло и края много ме зарадва . Самото аниме не е нищо особено като сюжет , персонажи и каквото и да е , но пък геройте бяха добре нарисувани всички беше пъстро всички бяха щастливи абе утопия кво да ви говоря Като свърши бях доволен , че съм го гледал .
Още веднъж : " Да живеят happy endовете " Може и да са леко блудкави , но по-добре от някоя дълбокомислена бъстия .

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.