Днес от първа ръка разбрах защо покрай анимето трябва да вкарваме и известна доза образование
.
Ситуацията е следния , един приятел който явно му е изтъпяло до мозака на костите ( надали е заради недостатък на пари ) реши да си търси работа . Обадил се в петък на номера от няква обява за цех за опаковачни материали , те му казали от понеделник да идва за една седмица , а от вторник можело и още един човек ако имал някви приятели . Та нави ме той щото никой друг нещял , пък и аз исках да видя " що е работа " ( аз съм на 17 в момента ) . Отивам днеска в 8.00 добър ден добър ден предстявям се аз , обещават ми колосалната сума от 80 лв за 4 дни и ( а Манол зима 100 за 5 като той е ходил и вчера , ама си мълчи кучето за къв кур иде реч ) > Teh Begining :
Сцена първа в 8.10 за отскок 3ма човека разтоварваме един шибан ТИР пълен с велпапе ( 5слоен картон един вид ) листове с всякъкви размери .
Сцена Втора 9 и нещо пък тогава вече не ме ебеше колко беше часа или кво става около мен . Половината тонове велпапе от това което сме разтоварили почваме да го прекарваме през няква машина ( така и не и разбрах точно името ) като тая машина според мен работеща на половин скорост за да се обслужва пълноценно ( да се захранва с нов материал да се отнася обработения , като от него трябва на ръка да се откъсват някви остатъчни ташаци ) и трябват 4ма човека , а ние разбира се бяхме трима и машината малко след началото я пуснаха на фул спийд . Един носеше нон стоп нова хартия ( но това беше май най-малко прецаканата работа ) моя приятел взимаше от машината обработената хартия ( за което трябва ебати тайминга , щото ако се наведеш не когато трябва и почва да те засипва с хартия някви листове по 3-4 кг всеки , а тя ги плюе по нон стоп по 1 в секунда и ти трябва в това " време " да измъкнеш квото можеш ) и ми я оставяше въху 2 " спецялно пригодени стола " , аз я подръвнявах и откъсвах някви пишки останали от машината ( познайте как реже това велпапе и колко болка ми коства в момента да изям един домат ) и следкато откъсна остатъците , отнасям някъде 15-20 листа на едно 20 метра където група мангалки ги правят нещо върху една маса .
Сцена три : Аз правя това което правеше моя приятел щото неможех повече и .!. си да пренеса до никъде , но за сметка на това на неговата позиция от навеждане и после изправяне с мъртва тяга с към 30 кг ( да малко са но го направете 200 и повече пъти подрет ) в ръцете да не ви говоря за кво става въпрос с кръстчето ми ).
Сцена четири : Казват ни да почистим остатъците от рязането ( това си беше жива почивка )
Сцена пет : Някъкъв човек , явно технически грамотен ме вика ( сигурно давам вид на надежден тип ) да развивам някви болтове за да сваля ножовете ( те само така се казват иначе са някви парчета метал ) от машината която до ся разфасоваше велпапе . Разбира се имбосните болтове само дето не бяха заварени ( пак рачичките ми го отнесоха ) Свалих после овен ножовете и някви дискове .
Сцена пет : Тоя дето ме накара да развивам някви ташаци се хваща да пренастройва машината , а ние ЛОЛ почивка wtf , omg , ... ( btw така и не разбрах за кво трябваше аз да ги развия като и той можеше да го направи но ... )
Сцена шест : Машината е пренастроена и ние правим същото като в сцена >две< само дето с друг размер листове .
Сцена седем : Чистим ...
Сцена осем : Пак аз развивам някви простотий ( тоя да не е решил да ме прави чирак or something , аз определено не искам )
Сцена девет : Почивка ... ми не .!. Пропуснах да кажа , че тоя път тия дето излизаха от машината не ги носех при мангалките ми ги събирах на купчина върху един стилаж ( станаха 2 купчини по високи от мен а аз съм 1.94 ) . Та сега тия 2 купчини ги сваляхме малко по малко на земята с Манолски слагахме ги по удобен начин и ... им слагахме печати , че могат да се рециклират !? Хич да не е ама сигурно три или четири хиляди печата ударихме и то за време щото клиента щял да идва следобед . После тия купчини ги отнесохме малко по малко ( 20-30 кг ) до мангалките .
Сцена десет : От една маса велпапе правим кубчинки от по педесет и ги носим при мангалките , но листовете бяха малки и сравнение с сутришния ТИР ехее ... почивчица )
Сцена единадесет : Аз и моя приятел пускаме листове велпапе през " рица " ( ее научих го бе батко ) той ги пуска аз махам остатъците и ги нареждам на купчинки .
Сцена дванадесет : Хиляда листа по нататък , появява се " техничаря " изкомандва някъв random мангал ( те там бяха доста де ) да ме замести и пак ме кара да развивам някви неща по оная машина ( Абе ебати !? . Тоя ако знае , че аз през живота си съм завил 3 гайки и 2 от тях са се развили сигурно няма даже да ме пусне да я пипна тая машина , ама аре ... ) .
Сцена тринадесет : Мангала който ме заместваше се е дематериализирал , а приятелят ми едновремено пуска материала , претичва от другия край , взима го и го премества . На мен никой нищо не ми казва , но аз като един добър самарянин отивам да му помогна .
Сцена четиринадесен : Почистваме си боклуците от рязането ( посредством гребло и чувал )
Сцена петнадесет : Изведнъж часът е 4.30 pm седял съм прав грубо 7 часа ( е имаше към тридесет минути почивка пък и всяка свободна секунда гледах да подпра някоя стена от велпапе , да не падне де не за друго ).
Сцена единадесет : Тръгвам си към вкъщи .
Равносметка : Гърба ме боли , дланините ми са изпонарязани до кръв и са изръбени от имбосния ключ . Почти всички мусколи по ръцете гърба и квито там други има ме болят ( а аз не мога да пия аспирин де , ха ... ха ... ха ... ).
Сега вече знам какъв НЕ искам да стана като порасна
.
О и ... остават ми още 3 дни wish me luck .
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
