Винаги съм мразила "дългите разговори". Винаги ме карат да се замислям, а ако са с баща ми - и да се чувствам като лайно. И то не заради себе си, а заради майка ми. Половинчасова лекция за правата, свободите, задълженията и отговорностите. После вечният въпрос дали брат ми е ходил на очен лекар и вечният ми срам, че майка ми още не го е завела. В началото го водеше мащехата, щото бащата не може, но майка ми се озъби, както се очакваше, писна, че "и изземвали функциите" и че тя била майката и не знам си к'во още ... После го заведе веднъж, трябваше да повторят след половин година, само дето периодът леееко се попроточи и бащата лееекинко се поизнерви, щото тя хем се наема, хем не го прави и пречи някой друг да го свърши тя като не може. Баси. Да не говорим, че дребното зло е ебати малоумния лигльо, и без да си кривя душата ... мога да кажа, че майчето е виновно. В пети клас е, а едва ли не не може сам да си избърше задника. "Мамо, намажи ми филия, мамо, не ми се учи, мамо, направи челна стойка ..." и отсреща само "добре, маменце". След което следва едно "престани да го глезиш, в момента рони крокодилски сълзи, тръшка се и те манипулира бла бла бла" от моя страна, при което нейният отговор винаги е "не ме учи как да си възпитавам детето" или в по-тежките случаи, когато спорът се проточи - "същата си като баща ти, аз си знаех, че един ден ще се обърнеш срещу мене, за да идеш при него мрън мрън баща ти дрън дрън пляс", а като се замисля, че всеки път я защитавам, когато ми зададат някой от тия всъщност уместни и някак си логични въпроси като "защо майка ти не е завела брат ти на лекар" ... Но да, дребното се превръща в пълен егоист и материалист - истински свръхчовек, само дето свръхчовекът има по-добра хигиена (надявам се) и не го карат с 300 зора всяка вечер да си измие зъбите. Харесва му да е при бащата, защото има комп, цс и байтфайт, а при мама му харесва, защото му ходи по гайдата и му се връзва на крокодилските сълзи (най-жалкото нещо на света - същество от мъжки пол да се тръшка и да циври, за да получи каквото иска - "ама не ги разбирам тия супер-елементарни-задачи (sob sob) искам навън да си играя с децата, дай 2 лева."). **** Освен това мразя шибаните бюрократични плъхове. По принцип не псувам учители, винаги много съм се дразнила на това как учениците изкарват даскалите виновни за т'ва, че ги мързи та две не виждат ("ами да ми го представи по по-интересен начин и ще го науча" - dummiest one ever!), та аз не го правя, знам, че като имам кофти оценка е защото не знам, което пък е защото не съм учила. Но да разгледаме предмета история. Един от любимите ми предмети, един от малкото, по които наистина уча. И ще имам 5, защото .. всъщност дори не знам защо. Не е като да не съм и симпатична, хвали ме наляво-надясно, отидох на шибаната олимпиада и минах на втори кръг (тогава едно плюсче не се сети да напише, задето съм си отделила два почивни дни зат'ва, а тя се спука да се хвали, че "нейните учеици" са на втори кръг) ... взимам участие и не знам си още к'во ... но двете ми шестици всъщност били 5.50 и така не се получавало колкото ми трябва за 6 за срока, а тя не изпитвала за повишаване на оценката, щото сме имали достатъчно ТЕСТОВЕ през срока 0.о Можела да ме изпита за промяна на оценката, ако мисля, че тя ме е ощетила по някакъв начин, но това означава, че съм готова да се откажа от сегашната си оценка, дори тази от изпитването да е 2 (да, достатъчно тъпа съм да си мисля, че Учител не може да ми зададе въпрос, на който да не мога да отговоря). Whatever.
Да, знам, че проблемите ми са глупави, но това не ми помага да не избеснявам в момента.
Станала съм антисоциална, псувам всички наред. А ми е адски самотно. От половин година насам нищо не е като хората, искам нещо да се промени. Станала съм ебати лекето, ник'ва самодисциплина, освен това се самосъжалявам. Имам чувството, че пак съм в седми клас. Тогава бях същото дребно емо.
Ебати излиянието стана тоя пост, ама нали съм антисоциала и не говоря с хора, все някак трябваше да си излея лайната.
_________________ На падащите звезди не им пука за желанията ти!
|