Чудно ми е, че никой не е споменал за "Властелинът на пръстените" на Толкин. Страхотна книга, а преводът на Любомир Николов е просто невероятен. Човекът се е трудил някъде 13 години да я създаде, не случайно и персонажите и сюжетът й са толкова добре издържани. Заканила съм се да я прочета й в оригинал, но засега си оставам само с добрите намерения
Филмът, колкото и да се стараха да го докарат, според мен не успя да стигне нивото на книгата. А специално актьорът, който изпълняваше ролята на Арагорн, ме дразнеше неудържимо. Никакво царствено излъчване, никаква мъдрост да струи от погледа му. Напротив, имаше вид на самосъжалителен и печален нескопосник...
Сетих се за още една книга, която не е спомента тук и ми е направила впечатление - "Интервю с вампир" на Анн Райс. Сега сигурно всички се сещат за филма и Том Круз и Брад Пит в главните роли... Ами след като изчетох книгата си пуснах филма да го гледам пак и се ужасих направо. Стори ми се бозав и претупан. Книгата е страшно описателна и напрежението просто струи от страниците. С изключение на една част, която ми се стори доста недомислена и където действието се развиваше баш в България и околните райони, цялата книга си беше яко тръпка. При това я четох в оригинал и можах да се насладя на един изтънчен изказ и богата езикова култура. Чудя се, как ли са я превели на български, просто ние нямаме толкова много и различни думи, с които да опишем емоциите и душевните терзания на персонажите...