Да ти е жив и здрав, верно!
Аз моите животни не мога да ги докарам над 14 години нещо.
Иначе оборотът е як, особено при котките, щото много бързо дават фира в селски условия. 3 котки ми се затриха така - едната я сгази кола, другите са с неизвестна участ - просто не се прибраха един ден. Това се случи и с кучката Харка, която се беше научила да прескача оградата и да си митка из селото. Синът й, Любен се спомина преди няколко месеца на 14-ина години. Живя интересен, пълен с екшън живот. Кучето Роко и котарака Персей и те се тръшнаха на 14. Но съм имала моменти в къщи с по 4 кучета и 2 котки, без да броя дребните затворени в нещо създания като папагали, рибки, хамстери и т.н. Божидар се справя чудесно със селския живот вече 2ра година - щото е много страхлив и предпазлив.
У нас е зоопарк. Или цирк - и двете вървят. Като бях малка живеехме в гарсониера и майка ми не ми даваше да си взема животно. До момента, в който не й донесох някъв охлюв от близката градинка. Обясних й че е малък и че си има къщичка ениуей, така че ние няма кво да му осигуряваме жилищно пространство. Изглежда и разбих сърцето с това, щото няколко месеца по-късно на Коледа се сдобих с папагали и оттам-насетне потокът от животни към нас не е секвал. Двете с нея ги натрисаме у нас постоянно. Най-вече тя, де. Сега като купиха голямата къща в Драгичево, вече има мегдан за 10 менажерии и майка ми усърдно работи по въпроса.
Папагалите също ги сменяме често - айде, те не мрат толкова, ама бягат. Бягат през приспособлението дето сме им сложили да снасят яйца в него. Яйца иначе не снасят.
Сигурно поне десетина са ми избягали така и всеки път взимаме ново папагалче, за да не е самотно старото. Аз съм и хващала нечии чужди избягали папагали на балкона на два пъти - та възвръщаемост няква има, барем. И змията ми избяга - само няколко седмици я гледах. Тя беше няква водна, един приятел ми я хвана. Та вероятно просто се е върнала в дивото, щото така и не я намерихме у нас.
Доста от тия животни съм ги гледала само по някой друг месец. Като таралежите. Или като кукувицата примерно, която ми донесоха като бебе, барабар с гнездото й, което беше 2 пъти по-малко от нея (по което разбрах, че това е кукувиче всъщност - те нали паразитират и снасят по чужди гнезда) - съседите си косили ливадата и я порязали малко. Гледах я докато се опери и научи да лети и кълве и после я пуснах да си ходи. С което вероятно я убих, ама ко да се прай. Беше ни заточила за повече от месец у нас - щото нали трябва постоянно да му гнетиш нещо в сигнално оранжево оцветеното гърло, иначе проклетото пиле пищи, ще се пръсне. Хранехме я с бебешки пюрета, които й тиках в гърлото с дървена клечка от тия китайските за хранене. Веднъж ми се наложи да я оставя сама в нас и като се прибрах, видях, че е почнала да пищи и да отваря ненаситната си оранжева паст срещу горкото Роко, което не знаеше кво да я прави и гледаше объркано. Колко зор видях, докато я накарам да кълве... Нали не мога да и покажа като майка й... А как сереше... Навирва задник над ръба на гнездото (тя и без тва преливаше през ръбовете му) и изстрелва реактивна струя на минимум 30 санта от ръба... Имах чувството, че в някой от тия моменти ще вземе да изхвърчи напред барабар с гнездото - като ракета.
Други животни пък живеят кратко по принцип - рибките и хамстерите примерно. Рибите ги гледах година и нещо, след което Персей им вкара адаптора на помпата в аквариума и късото съединение ги свари. Имах и една златна рибка, която си гледах в отделен аквариум - тя пък се разболя и се спомина горката. Хамстерите бяха вече дърти като майка ми ги взе от няква нейна клиентка, дето внезапно развила алергия към тях. Та поживяха още 2 години у нас, женската изяде мъжкия и той умря от раните си и после живя сама щастлив охолен живот. Умря на преклонна възраст и беше заприличала на морско свинче по размери, щото баба ми нонстоп я тъпчеше с нещо. Баба ми като се завърти у нас, всички животни заприличват на табуретки...
Костенурката беше дива по начало - българска блатна костенурка няква - взех я от един съученик. Преди тва леля му я беше гледала към 9 години, ние я гледахме още толкова. Нашите я пуснаха в някво блато наскоро - надявам се да оцелее. Нямам представа на ква възраст беше - знам, че последната година взе да снася яйца, ей така от нищото. Тва беше някъв супер странен случай бтв. Ставам една сутрин и в аквариума - яйце! 0_0
Са, гледала съм добичето 9 години и за пръв път ми снася яйце. Занесох я на ветеринаря преди да тръгна към химическия и той каза, че можело просто да овулира по тоя начин при липса на мъжки, ма яйцето е неоплодено. И че ако не ги наснася както трябва, ще се запуши и ще умре. 0_0
Оставихме я да щъка из кухнята, за да си наснася яйцата. Следобеда майка ми ми звъни и ми казва, че ветеринаря й се обадил - някви деца му донесли същата като моята костенурка, ама мъжка. Бахти съвпадението - от тоя тип, дето те карат да вярваш, че има някой там горе. Та взехме и мъжкия и като се почна един страстен секс... Ма то са удари на коруби, ма то е плискане на вода, лашкане и тряскане в стъклото на аквариума. И тая Труца като се разснася - 15-ина яйца поне снесе. Заровихме ги в пясък на балкона, на слънце, ама се случи дъждовно лято и те не се излюпиха, уви...
Та на следващата пролет нашите ги пуснаха двата костенура да си ходят да си се шибат в природата и да си отчуват поколение, както си му е ред... То и хибернацията й обърквахме на Труцка - у нас нали е топло, тя не можеше да си спи зимния сън така.
Кокера Джуро го намерих в големия асансьор на блока в един много дъждовен ноемврийски ден - денят след погребението на дядо ми. Беше вече доста стар - поне на 13. Нема такова разкошно куче! Огромен, доста по-едър от стандартното, с едни много рошави дълги вежди - виждала съм само един друг такъв в живота си. Беше мега агресивен - нахапа всички в къщи. Брат ми не смееше да си влезе в хола, щото това изродче ръмжеше. Нямаше един развален зъб на тая възраст - явно много добре гледано псе. Ма никой не дойде да си го прибере, въпреки разлепените обяви. Аз бях майката-закрилница явно, щото мен не ме хапеше и ме следваше по петите навсякъде. Като вляза в банята примерно, той се свиваше на кравай пред вратата й, докато не изляза. Пърдеше безобразно, което беше драма, щото ми спеше до леглото.
Много го обичах, но една нощ, точно срещу рожденния ми ден, в просъница се хвърли върху баба ми, която се навела да вземе нещо от пода и я нахапа така че се стигна до болница. И баща ми ми постави ултиматум - или го приспиваме, или го пускаме да си ходи, щото явно е имало що да е изгонен. Закарахме го в Бояна при по-гъзарските къщи и го оставихме там. А аз си изкарах рожденния ден гледайки паничките, в които го хранех, и ревейки.
Изобщо, интересни истории и емоции бол с тия моите животни.
ПП. СТАМАТ Е ГЕНИАЛНО ИМЕ!!! ЗАЕДНО С ХАРАЛАМПИ!!! ВСИЧКИ ХАМСТЕРИ ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВАТ ТАКА!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
).
Стаматка, което с времето ще стане Матка... Yeaaaahhh.... Но най-тъжното е, че идеята ми не беше посрещната с възторг, и май ще се нарича Ариел... АРИЕЛ!!! 
Тя дори не е червена! И дори не е русалка!!
